програма „Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“

Изх. № 24-39-92
Дата: 30.07.2020 год.
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4а, ал. 1;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 157, ал. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5, т. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1.

ОТНОСНО: програма „Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) чрез дирекция ОДОП …. и заведено с заведено с вх. №24-39-9/21.07.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП …..,  офис „….“ е постъпило заявление от г-жа …………………, която има регистрация като лице, упражняващо свободна професия като музикант. На 18.03.2020 г. във връзка с  Решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение (ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г.) е подала в ТД на НАП …., офис „….“ декларация образец  ОКд-5, в която е посочила прекъсване на дейността си, считано от 13.03.2020 г. След отпадане на извънредното положение на 18.05.2020 г. е подала нова декларация образец ОКд-5, в която е отбелязала възобновяване на дейността си от 13.05.2020 г.
Госпожа ………………. е кандидатствала и е одобрена по програма „Творчески стипендии за подпомагане на млади и на изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“ (Програмата) на Национален фонд „Култура“, като сумите са ? изплатени на 13.06.2020 г. Съгласно условията на Програмата, стипендията е в размер на 720,00 лв. месечно за три месеца – за периода на извънредното положение и за един месец след тази дата, т. е. до 13.06.2020 г., като  сумата ще се изплаща след начисляване и удържане на законоустановените данъци и задължителни осигурителни вноски.
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Какви са задълженията на г-жа ………………..  за внасяне на осигурителни вноски и за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) се уреждат с КСО, а свързаните със здравното осигуряване – съответно със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Съгласно тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ?, т.е. времетраенето на задължителното осигуряване се определя от деня на започване на трудовата дейност и продължава до деня на прекратяването ?. С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от кодекса е дефинирано понятието „самоосигуряващо се лице“ за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия са самоосигуряващи се лица по смисъла на цитираната разпоредба и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 1, ал. 1 от наредбата задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (аргумент чл. 1, ал. 2 от наредбата).        
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ урежда изрично формата и реда, по който самоосигуряващото се лице следва да заяви започване, възобновяване, прекратяване, включително прекъсване на всяка трудова дейност. С въвеждането на института на деклариране законодателят е регламентирал начина за волеизявление на самоосигуряващото се лице в случаите на прекъсване на дейността, поради което би било неправомерно за тези периоди да се внасят задължителни осигурителни вноски в разрез с нормативните разпоредби.
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от трудова дейност. От разпоредбата е видно, че в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за ДЗПО се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.
Лицата, упражняващи свободна професия, внасят авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, и окончателно върху доходите от дейността и доходите без трудови правоотношения през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО (аргумент чл. 40, ал. 1, т. 2 от 3акона за здравно осигуряване).
Както беше отбелязано в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд – по аргумент на чл. 6, ал. 2 от КСО.
Основната цел на Програмата е да осигури финансова подкрепа на български творци и артисти, упражняващи своята професия на свободна практика и пряко засегнати от въведената от Министерството на здравеопазването противоепидемична мярка за преустановяване на всякакъв вид масови мероприятия на територията на страната. Програмата цели подпомагане на творците да продължат работата си, както и осигуряване на условия за създаване на творчески продукти. В този аспект стипендията по програмата не може да се разглежда като възнаграждение вследствие на положен труд.
Също така аргумент в тази насока е, че съгласно условията на Програмата е предвидено, сумата да се изплаща след начисляване и удържане на законоустановените данъци и задължителни осигурителни вноски, т. е не случайно е възприето, че задължителните осигурителни вноски не следва да се внасят за сметка на самоосигуряващото се лице.
Въз основа на изложеното, доколкото за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. г-жа …………………  не е извършвала трудова дейност в качеството си на лице,  упражняващо свободна професия, на основание чл. 1, ал. 1 и 2 от  НООСЛБГРЧМЛ,  за този период тя не дължи осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, респективно за същия период не следва да подава данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. 
             В случай, че за посочения период г-жа …………………. не подлежи на осигуряване на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО, следва да внесе задължителни здравноосигурителни вноски изцяло за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. При положение, че през годината получи доходи, подлежащи на данъчно облагане, следва да извърши годишно изравняване на осигурителния си доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване (основание чл. 40,  ал. 5, т. 1 от ЗЗО).  Лицата по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО имат задължение да подават декларация образец №7 (приложение №5 към чл. 2, ал. 6 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица) в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и избрания осигурителен доход.
 Необходимо е да се има предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява и от органите по приходите на НАП за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез извършването на проверки или ревизии.
Изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Прилагане на разпоредбите на данъчното и осигурително законодателство във връзка с командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

Изх. № М-26-Л-9Дата:17.05.2017 год.ЗКПО, чл. 10;ЗКПО, чл. 33, ал. 1, т. 1;ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 5. ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на данъчното и

прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

53-00-370/12.04.2013 г.В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-370/02.04.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното

прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби втърговски те обе

. №23-22-237727.12.2016 г. Наредба №Н-18/2006 г. чл. 25, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 25, ал.3, чл. 33, ал. 1В дирекция ,,Обжалванеи данъчно-осигурителна практика”