Изх. № М-24-37-54
Дата: 19.12.2019 год.
ДОПК, чл. 128, ал. 1;
ДОПК, чл. 129, ал. 1;
ЗЗД, чл. 103;
ЗЗД, чл. 105;
ТЗ, чл. 645.
ОТНОСНО: производство по реда на чл. 128 – чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за прихващане на задължения на дружество, за което е открито производство по несъстоятелност
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е получено Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с
вх. № ………………., в което е изложена следната фактическа обстановка:
По отношение на „………..“ ЕООД, ЕИК …………….. е извършено ревизионно производство, приключило с ревизионен акт, който в резултат на съдебно обжалване е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка в полза на дружеството са възникнали суми за възстановяване.
С влязло в сила решение на съда по несъстоятелността е открито производство по несъстоятелност на „…………..“ ЕООД и е назначен синдик.
В данъчно-осигурителната сметка на лицето фигурират декларирани задължения за дължими вноски за здравно осигуряване и задължения по изпълнително дело.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
С оглед на възлагане на производство за прихващане и възстановяване на недължимо платени и събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК, свързано с обявения за нищожен РА, допустимо ли е органът по приходите, извършващ производството за прихващане и връщане да прихване задължения на дружеството към НАП за здравно осигуряване, декларирани с декларация образец №6 и по изпълнително дело?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
Данъчноосигурителния процес регламентира отношенията между задължените лица и държавата при прилагане на данъчното и осигурителното законодателство като изрично посочва обхвата на подлежащите на прихващане суми и предвижда процесуален ред за извършване на прихващането или възстановяването им (вж. Глава шестнадесета „Особени производства“, Раздел I „Прихващане и възстановяване“, чл. 128 – чл. 132 от ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изречение първо от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 129, ал. 1 прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Общите правила относно прихващането в гражданския оборот са подчинени на разпоредбите на чл. 103 – чл. 105 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), които разглеждат прихващането като способ, който се прилага по изявление на една от страните с цел погасяване на две насрещни еднородни, изискуеми и ликвидни вземания, до размера на по-малкото от тях.
Разпоредбите на чл. 128 – чл. 132 от ДОПК са специални спрямо общите правила на чл. 103 – чл. 105 от ЗЗД (приложими субсидиарно само за неуредените от ДОПК случаи).
Правилата, условията и реда за прихващане на насрещни вземания по отношение на търговци в несъстоятелност са уредени в чл. 645 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 645, ал. 1, изречение първо от ТЗ кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Независимо, че механизмите на прихващане по чл. 128 – 129 от ДОПК и чл. 645 от ТЗ са сходни, доколкото представляват процесуален погасителен способ за удовлетворяване на вземания следва да се отбележи, че предвид правния въпрос (предмета), който уреждат и спецификата на производствата се налага извод, че ДОПК се явява специален спрямо ТЗ. Това е така, защото разпоредбата от ТЗ не се отнася до публичните вземания, а в настоящия случай задълженията, установени с декларация образец № 6, както и тези по изпълнителното дело са публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
В подкрепа на горния извод е практика на Върховния административен съд. Отчитайки сходствата и спецификата на производствато по прихващане по ДОПК и ТЗ ВАС намира, че производството за прихващане на публични вземания по ЗДДС и ДОПК се явява специално спрямо прихващането по чл. 645 от ТЗ, предвид обстоятелството, че последната разпоредба не се отнася до публичните задължения и в тези случаи няма пречка да се извърши прихващане по реда на чл. 92 от ЗДДС и чл. 128-129 от ДОПК, при наличие на законовите предпоставки за това. В този смисъл са Решение № 10339 /07.10.2015 г. по адм. д. № 9843/2014 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение №15009/08.12.2010 г. по адм. д. №10783/2010 г., I отд. на ВАС, Решение № 12584 от 24.11.2015 г. по адм. д. № 5561/2015 г., ІІ отд. на ВАС, Решение № 194 от 08.01.2014 г. по адм. д. № 5052/2013 г., VІІІ отд. на ВАС и др. От значение за спорния въпрос считаме, че е и Решение № 58/07.08.2015 г. по т. д. №1388/2014 г., т.к., I т.о. на ВКС.
Следва да се отбележи, че в производството по чл. 128 от ДОПК органите по приходите изпълняват своите правомощия при условията на обвързана компетентност, възложени във връзка с функцията им по установяване на публични държавни вземания. В тази връзка и предвид гореизложеното, независимо че дружеството е в открито производство по несъстоятелност, с оглед на специалния характер на разпоредбите на чл. 128 – 129 от ДОПК, спрямо разпоредбите на чл. 645 от ТЗ и чл. 103 – чл. 105 от ЗЗД, считам, че няма пречка органът по приходите, извършващ проверка по прихващане и възстановяване, да прихване посочените в писменото запитване публични задължения на дружеството към НАП.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕИЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/