Изх. № 26-К-19
Дата: 14.03.2019 год.
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 21;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 14;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 7;
ДР на ЗДДФЛ, §1, т. 62;
ДР на ДОПК, §1, т. 8;
ЗКПО, чл. 26, т. 5;
ЗКПО, чл. 26, т. 8.
ОТНОСНО: Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), касаещи режима на облагане на предметни награди.
Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), заведено с вх. №26-К-19 от 17.01.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
…. АД е производител на безалкохолни напитки на територията на Република България, като произвежда, продава и дистрибутира широка гама от безалкохолни напитки. В хода на своята търговска дейност дружеството провежда редица рекламни кампании, включващи предоставянето на предметни награди на физически лица.
Във връзка с изложената фактическа обстановка и реализираните промени в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2019 г. са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се удържа дължимият данък от предметната награда? Как следва това да се отрази документално и какъв документ дружеството трябва да предостави на лицата, спечелили награда?
2. В случай че компанията реши въпросният данък да бъде внесен за сметка на дружеството, как следва да се третира този разход съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по направеното запитване:
1. По първия въпрос:
На основание чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ във връзка с §1, т. 62 от ДР на ЗДДФЛ освободени от облагане са предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20 от закона, като предметните печалби с незначителна стойност са тези, чиято пазарна цена е до 100 лв.
На основание чл. 10, ал. 2 и 4 от ЗДДФЛ в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични, като непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. По отношение на понятието „пазарна цена“ ЗДДФЛ няма специална дефиниция, а препраща към нормата на §1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) по силата на която „пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
Съгласно чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ (нова ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, а в съответствие с разпоредбата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице. По отношение на придобиването на доходите се прилага общия принцип на ЗДДФЛ и за непаричните доходи доходът се смята за придобит на датата на получаването на престацията, т.е. получаването на наградата от физическото лице.
Следва да се има предвид, че за доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък, включително в случаите по чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ, законът не изисква да се издава специален документ, който да бъде предоставен на физическите лица.
В съответствие с чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Следователно задължението за окончателния данък е на физическото лице, придобило доход (награда) в непарична форма, а предприятието – платец на този доход е ангажирано с неговото удържане и внасяне. В ЗДДФЛ няма специално правило за това как следва да се извършва удържането на окончателния данък при непаричен доход, поради което дружеството може да създаде собствена процедура, чрез която да изпълни задълженията си по ЗДДФЛ.
1. По втория въпрос:
В случай че данъкът по чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ бъде внесен за сметка на дружеството, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26, т. 8 от ЗКПО, която постановява, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода. Също така в този случай е възможно да намери приложение и разпоредбата на чл. 26, т. 5 от ЗКПО, при условие че бъдат отчетени последващи разходи по повод възникнало вземане за данъка по чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ, тъй като в описания случай същият попада в обхвата на чл. 26, т. 8 от ЗКПО.