проверка във връзка с искане за прихващане или възстановяване, подадено от „Ч……. БЪЛГАРИЯ“ АД

Изх.№ 24-39-10
Дата: 15.05.2019 год.
ЗКПО, чл. 92;
ДОПК, чл. 129, ал. 1;
ЗЗД, чл. 116;
ЗЗД, чл. 117.

ОТНОСНО: проверка във връзка с искане за прихващане или възстановяване, подадено от „Ч……. БЪЛГАРИЯ“ АД

Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. №24-39-10/16.01.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с искане за възстановяване по чл. 129, ал. 1 от ДОПК на корпоративен данък от „Ч….. БЪЛГАРИЯ“ АД е възложена проверка, в хода на която е констатирано следното:
Искането е за прихващане или възстановяване по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е подадено на 28.11.2018 г. Отнася се за възстановяване на надвнесен до 31.12.2012 г. корпоративен данък в размер на 884 867,28 лв. Претендираната сума представлява сбор от надвнесен корпоративен данък за 2011 г. и 2012 г.
В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2011 г. дружеството е декларирало надвнесен корпоративен данък, подлежащ на приспадане от следващи авансови и годишни вноски за същия данък по реда на чл. 94 от ЗКПО (отм. с ДВ бр. 94/2012 г., действащ за периода), в размер на 51 809,33 лв.
В ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2012 г. е декларирана данъчна загуба в размер на 226 587.20 лв. На ред 22 от декларацията е деклариран надвнесен данък от минали
години в размер на 51 809,33 лв., а на ред 24 са декларирани направени авансови вноски за 2012 г. в размер на 833 057,95 лв. На ред 26.2 от ГДД е деклариран надвнесен данък в размер на 884 867,28 лв. (51 809,33 лв. + 833 057,95 лв.). На ред 27 от същата ГДД не е посочено възстановяване на надвнесения данък по реда на раздел I от глава шестнадесета на ДОПК, не е посочена и банкова сметка на данъчно задълженото лице, по която да бъде възстановен данъкът.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. След като искането за възстановяване е подадено в срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, може ли с акт за прихващане или възстановяване да бъде отказано ефективното възстановяване на надвнесения данък с мотива, че вземането на „Ч……… БЪЛГАРИЯ“ АД е погасено по давност ?
2. Намира ли приложение Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) за целите на изчисляване на срока, с изтичане на който вземане с характер на надвнесен данък, се погасява по давност?
3. Ако се приеме, че вземането на „Ч………. БЪЛГАРИЯ“ АД е частноправно вземане и спрямо него е приложим ЗЗД, от кой момент започва да тече давността?
4. Погасено ли е по давност посоченото в Искане за прихващане или възстановяване вземане на „Ч………. БЪЛГАРИЯ“ АД ?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, изр. 2-ро от ДОПК, искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. Относно началния момент, от който започва да тече срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за подаване на искане за прихващане или възстановяване, в решенията на ВАС, както в издаденото от изпълнителния директор разяснение с изх.№ 24-39-53 от 17.05.2017 г., се приема, че не винаги този срок тече от момента на надвнасяне на сумите, по отношение на които се претендира възстановяване, по аргумент на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, предвиждащ като основания влезли в сила административни или съдебни актове.
Според практиката на ВАС срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК в случаите на надвнесен корпоративен данък, формиран от направени авансови вноски, за които лицето по реда на чл. 94 от ЗКПО (отм.) е декларирало, че ще ги приспада от бъдещи авансови вноски, започва да тече от първи януари на година, следваща последната година, през която данъчно задълженото лице е декларирало сумата като подлежаща на приспадане с декларацията си по ЗКПО.
Предвид посоченото в запитването, че лицето последователно е сочило подлежащите на приспадане, но неприспаднати вноски в данъчните си декларации по ЗКПО, включително в декларацията си за 2012 г., подадена през 2013 г., считам, че срокът по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за подаване на искането за прихващане или възстановяване започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г. Следователно преклузивият срок по ДОПК за подаване на искането не е изтекъл към 28.11.2018 г. – датата на подаване на искането за прихващане или възстановяване.
Относно характера на вземанията на лицата, които се претендират по реда на чл. 129 от ДОПК, НАП последователно поддържа тезата, че вземанията на лицата към фиска имат гражданскоправен характер. Поради това считам, че за същите като материално право са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), включително и правилата, уреждащи давността – чл. 110-120.
Съгласно чл. 116 давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Считам, че доколкото в настоящия случай лицето последователно е сочило подлежащите на приспадане, но неприспаднати вноски в данъчните си декларации по ЗКПО, включително в декларацията си за 2012 г., подадена през 2013 г., може да се приеме, че същото е афиширало своето намерение да иска възстановяване на сумите. В този смисъл, след отмяната на режима на приспадане на надвнесен данък от следващи годишни и авансови вноски, макар и с декларацията да не са поискани директно надвнесените суми, считам приложима разпоредбата на чл. 116, б. б), съобразно която
давността се прекъсва с предявяването на иск към длъжника. Намирам, че с подаването на декларацията, макар същата по съществото си да не представлява искане по чл. 129 от ДОПК, лицето известява администрацията, че има суми, подлежащи на възстановяване, които не могат вече да бъдат приспадани от самото него.
Поради това считам, че следва да се приеме, че с подаването на тази декларация давността за вземането на лицето към администрацията е прекъсната на датата на подаването ?. След това на основание чл. 117 от ЗЗД започва да тече нова петгодишна давност, която, ако няма следващо прекъсване, изтича на 01.04.2018 г. В тази връзка следва да се обърне внимание, че освен посочените в писмо изх. № 24-00-1613 от 06.08.2004 г. на данъчната администрация случаи, поради които давността се прекъсва, следва да се има предвид, че в хипотезите на прекъсване на давността поради предявяване на иск, съответно поради признание на длъжника (в случая НАП, към която е претенцията), биха попаднали и подаването на нови декларации или коригиращи декларации, в които е отбелязано наличието на надвнесения данък, съответно отбелязването на надвнесената сума в предоставянето на лицето на информация от данъчно-осигурителната му сметка по силата на чл. 87, ал. 5 от ДОПК или издаването спрямо лицето на протоколи от проверки, удостоверения или други актове и документи, издавани от администрацията, в които е отразена като претендирана за възстановяване сумата. Иначе казано това могат да бъдат издадени документи и извършвани действия, от които да може да се направи обоснован извод, че лицето поддържа претенцията си за наличие на надвнесен данък или администрацията не е оспорила надвнесената сума.
При положение, че давността не е прекъсвана след посочената по-горе дата, към момента на подаване на искането по чл. 129 от ДОПК, а именно 28.11.2018 г., смятам, че давността за вземането на дружеството по правилата на ЗЗД е изтекла, макар и искането по чл. 129 от ДОПК да е подадено в рамките на допустимия от закона за разглеждането му срок съобразно изложеното и в писмо изх. № 24-39-53/17.05.2017 г. на изпълнителния директор на НАП.
Предвид обстоятелството, че запитването касае конкретно подадено искане за прихващане и възстановяване, следва да се има предвид, че при разглеждането му по
реда на чл. 129 на ДОПК органите по приходите, на които е възложено производството, действат при спазване на принципа на самостоятелност и независимост.

5/5

Вашият коментар