Изх. № ЕП-63-00-1
Дата: 02.03.2020 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 127, ал. 1;
КСО, чл. 157, ал. 6;
КСО, чл. 158;
ДР на КСО, §1, ал. 1, т. 3;
НЕВД, чл. 1, ал. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, буква „в“.
ОТНОСНО: провеждане на държавното обществено осигуряване на общинските съветници и председателите на общински съвети
За да възникне задължение за социално осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на „осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. „Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
– да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
– да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение /доход/.
С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности са задължително осигурени са всички рискове по КСО (чл. 4, ал. 1, т. 8 от кодекса).
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Следва да се отбележи, че на основание т. 4 от забележката към таблицата на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2020 г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.
Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, които са родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд – върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е от компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет. В ал. 2 е указано, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:
1. брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец – в общините с население над 100 000 души;
2. средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец – в общините с население до 100 000 души.
Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.
Предвид разпоредбите на чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО.
Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца. Ако възнаграждението им за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни, вноска се дължи и внася върху доход, пропорционален на минималната работна залата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, вноската се дължи и внася върху възнаграждението.
На основание чл. 24 от ЗМСМА председателят на общинския съвет се избира от състава на общинския съвет и също попада в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Общинският съвет определя размера на възнаграждението му в зависимост от определената продължителност на работното му време, което не може да надвишава 90 на сто от възнаграждението на кмета на общината. В чл. 26, ал. 3, т. 1 от същия закон е посочено, че председателят на общинския съвет има право на обществено осигуряване и допълнително социално осигуряване при условията и по реда на КСО и на здравно осигуряване при условията и по реда на ЗЗО. Задължителни осигурителни вноски се дължат върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Срокът за внасяне на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване е регламентиран в чл. 7 от КСО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в чл. 158 от КСО , и за здравно осигуряване – в чл. 40, ал. 1, буква „в“ от ЗЗО. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по ал. 1 осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите. До 25-то число на месеца, следващ този през който е положен труда от осигурените лица, се внасят и осигурителните вноски в случаите, в които възнагражденията им са начислени, но не са изплатени или не са начислени. В случаите, когато възнагражденията не са начислени, вноските се изчисляват най-малко върху минималните осигурителни доходи по основна икономическа дейност на осигурителя и длъжността на осигурените. В посочените срокове се дължат вноските както за сметка на осигурителите, така и за сметка на осигурените лица.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/