ОТНОСНО: Ред за възстановяване на удържани суми за данъци на лице, работило по трудови правоотношения в Израел за периодите от 16.09.2000 г. до 04.12.2002 г. и от 16.10.2005 г. до 27.07.2007 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……………………..,
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – гр. П с вх. № 07-00-797/01.10.2008 г., Ви уведомяваме за следното:
Според описаната фактическа обстановка в запитването, Вие сте работили по трудови договори в Израел от 16.09.2000 г. до 04.12.2002 г. и от 16.10.2005 г. до 27.07.2007 г. и за това време са Ви удържани данъци. Интересувате се, по какъв ред могат да Ви бъдат възстановени удържаните суми за данъци за посочените два периода. Към писмото си прилагате удостоверение, издадено от МВР, в което са посочени датите на влизането и излизането Ви от Република България.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащото данъчно и осигурително законодателство, изразяваме следното становище по Вашето запитване:
Относнооблагането с данъци на възнаграждение по трудови правоотношения
Изложената фактическа обстановка е недостатъчна, за да се изрази конкретно становище по отношение на приложимото данъчно законодателство – не е ясно през това време получавали ли сте доходи с източник България, подавали ли сте данъчна декларация, работодателя Ви чуждестранно лице ли е, поради което отговорът ни е принципен.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в България /чл.7 и 8 от ЗОДФЛ; чл.6 и 7 от ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.42, ал.2 от Закона за облагане доходите на физически лица /ЗОДФЛ/ в сила до 31.12.2006 год. декларация подават и физически лица, които са данъчно задължени по този закон, получили са доходи само от трудови правоотношения, изплатени от работодател, който не е задължен да удържа и внася данък по реда на чл.38 и чл.50, ал.1 и 2 от ЗОДФЛ. В тази връзка се налага уточнението, че по смисъла на чл.6 от ЗОДФЛ, местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство са лицата:
1.чието постоянно местоживеене е в България /понятието „постоянно местоживеене” е дефинирано в §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ и това е трайното установяване на физическото лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там;
2.които пребивават в страната повече от 183 дни през всеки 365 дневен период, като в този случай физическото лице се счита за местно през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни;
3.които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и /или организации, на български предприятия, членовете на техните семейства .
Съгласно чл.4 от ЗДДФЛ / в сила след 01.01.2007 г./, местно физическо лице, без оглед на
гражданството е лице:
1.което има постоянен адрес в България, или
2.което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период /лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната/ или
3.което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4.чийто център на жизнени интереси се намира в България .
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си /чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ/.
Освен по критериите, предвидени в цитираните данъчни закони в някои случаи при определяне на качеството местно или чуждестранно лице за България , ще е необходимо да се изследват и критериите предвидени в действащите в България Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/. Тези критерии ще е необходимо да се изследват задължително тогава, когато конкретно физическо лице следва да се определи като местно за България, съгласно данъчните закони и същевременно се определя като местно за другата държава, с която България е подписала СИДДО, съгласно вътрешното й законодателство .
На основание чл.16 от ЗОДФЛ и чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р. България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Има подписана и влязла в сила Спогодбата между правителството на Р. България и правителството на държавата Израел за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите /Обн. ДВ , бр.6 от 21.01.2003 г., в сила от 31.12.2002 г/ .
Следва да имате предвид, че в изпълнение на т.12 от чл.10 на Закона за Националната агенция за приходите, както и т.1 от Заповед № 214 от 04.05.2004 г. на ГДД, право да изразява становища относно прилагане на СИДДО има Изпълнителния директор на същата агенция, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП София чрез съответната Териториална дирекция на НАП, в чиято компетентност е задълженото лице т.е. ТД на НАП- гр.Кърджали.
Уведомяваме Ви, че процедурата за прихващане и възстановяване на данъци е регламентирана в чл.129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и се прилага за недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно българското данъчно и осигурително законодателство. По принцип, за да се стигне до възстановяване, е необходимо да са налице две условия – да е осъществено реално плащане на данъчни задължения в България и да се установи, че същитене са дължими
За изпълнение на процедурата се подава писмено искане от лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи извършването на ревизия или проверка. /чл.129,ал.2 ДОПК/.
По отношение на удържаните здравно осигурителни вноски
Без оглед гореизложеното, уведомяваме Ви, че със Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (обн. ДВ, бр.37 от 8 април 2008 г.) е създаден нов §19и в Преходните и заключителни разпоредби на закона, който гласи следното:
«§19и. (1) Българските граждани, пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
(2) В случаите по ал. 1 лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.
(3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват по реда на чл. 40а, ал. 2 и 3.
(4) Сумите за платени здравноосигурителни вноски за своя сметка на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2007 г., за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат възстановени по ред, определен с инструкция, издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съгласувана с директора на Националната здравноосигурителна каса.»
При направената проверка за здравноосигурителен статус в информационната система на НАП за Вас се установи, че периодите на пребиваването Ви в Израел са без данни за здравно осигуряване в Допълнителния регистър на здравноосигурените лица. Поради това, ако отговаряте на условията за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за времето, през което сте били в чужбина съгласно новата разпоредба на §19и от ПЗР на ЗЗО, Вие можете да упражните това свое право като подете декларация по утвърдения от Министъра на финансите образец. Към декларацията е необходимо да приложите доказателства за пребиваването Ви извън страната повече от 183
дни през една календарна година (удостоверението от МВР). Декларацията е публикувана на Интернет-страницата на НАП (www.nap.bg), откъдето може да бъде изтеглена. Тя може да бъде подадена лично от Вас в компетентната териториална дирекция на НАП или от Ваш упълномощен представител, като подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт (чл. 99, ал. 4 от ДОПК). Пълномощното не се изисква да бъде нотариално заверено, а в утвърдения образец на декларацията по §19и, ал. 2 от ПЗР на ЗЗО е предвидено поле за пълномощно в случаите, когато декларацията се подава от упълномощено лице. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис.