ОТНОСНО: Ред за възстановяване на удържани суми за данъци на лице, работило по трудови правоотношения в Латвия през 2008 год.
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – гр. .. с вх. № ………. /30.03.2009 г., Ви уведомяваме за следното:
Според описаната фактическа обстановка в запитването, Вие сте работили по трудови договори в Латвия от 25.01.2008г. до 15.05.2008 г. и от 01.06.2008г. до 23.10.2008 г. и за това време са Ви удържани данъци. Интересувате се, по какъв ред могат да Ви бъдат възстановени удържаните суми за данъци за посочените два периода.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащото данъчнозаконодателство, изразяваме следното становище по Вашето запитване:
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл.93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Съгласно чл.4, ал.5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
По отношение на данъчното облагане на доходите на физически лица следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Има подписана Спогодба между РБългария и Р Латвияза избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирана и влязла в сила от 27.07.2004год./Обн.Закон за ратифициране в ДВ бр.65/2004г/ Процедурата за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществата по отношение на чуждестранни лица е регламентирана в раздел трети чл.135 – чл.142 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
Освен по критериите, предвидени в цитираните данъчни закони в някои случаи при определяне на качеството местно или чуждестранно лице за България , ще е необходимо да се изследват и критериите предвидени в действащите в България Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/. Тези критерии ще е необходимо да се изследват задължително тогава, когато конкретно физическо лице следва да се определи като местно за България, съгласно данъчните закони и същевременно се определя като местно за другата държава, с която България е подписала СИДДО, съгласно вътрешното й законодателство. Основен принцип, регламентиран в Спогодбите, по които България е страна е доходът от трудови правоотношения да се облага там където е положен труда.
Следва да имате предвид, че в изпълнение на т.12 от чл.10 на Закона за Националната агенция за приходите, както и т.1 от Заповед № 214 от 04.05.2004 г. на ГДД, право да изразява становища относно прилагане на СИДДО има Изпълнителния директор на същата агенция, след като се представи достатъчно доказателствен материал пред дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП София чрез съответната Териториална дирекция на НАП, в чиято компетентност е задълженото лице т.е. ТД на НАП- гр.С.
Уведомяваме Ви, че процедурата за прихващане и възстановяване на данъци е регламентирана в чл.129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и се прилага за недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите, както и суми, подлежащи на възстановяване, съгласно българското данъчно и осигурително законодателство.
По принцип, за да се стигне до възстановяване, е необходимо да са налице две условия – да е осъществено реално плащане на данъчни задължения в България и да се установи, че същитене са дължими. В конкретния случай не са изпълнени тези условия, поради което нямате право на възстановяване от бюджета на внесения данък в Р Латвия.
‘