режима на доставките, в резултат на който режимът на двете доставки да е различен/ и

5 20-00-356 / 08.07. 2010 г.
ЗДДС, ЧЛ. 45
ЧЛ.128
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ e изложена следната фактическа обстановка: Предстои да извършите продажба на обект главна ел. подстанция собственост на дружеството, състояща се от земя- 7 дка. В момента се извършват действия за отделянето му като самостоятелен обект.
Сградите, на които е извършена оценка по справедлива цена от лицензиран оценител са въведени в действие през 86г.
Машините и оборудването, на които е извършена оценка са въведени в действие през 1976г.
Поставеният въпрос по прилаганеразпоредбите на ЗДДС е: Сделката подлежи ли на облагане с ДДС, кои обекти подлежат на облагане с ДДС и кои от тях са освободени доставки?
По повод поставеният в запитването въпрос, Ви уведомяваме следното:
От запитването Ви не става ясно дали предмет на продажбата ще бъде урегулиран поземлен имот (УПИ). Предвид разпоредбата на чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови е облагаема доставка.
При прехвърляне на право на собственост върхуУПИи сгради, които не са „ нови сгради” по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДДС следва да се определи прилежащ терен към тези сгради.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка с всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид цитираната норма, облагаема е всяка доставка, свързана със земя и сгради, за която изрично не е посочено в ЗДДС, че има характер на освободена.
Освен това, ЗДДС в чл. 45, ал. 5 изрично е предвидил и изключения на посочените като освободени доставки, свързани със земя и сгради, а именно:
1. Прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови /чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС/.
В ЗДДС липсва легална дефиниция на урегулиран поземлен имот, но в ЗУТ е дадена такава в § 5, т. 11: “урегулиран поземлен имот или урегулиран имот е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство“.От дефиницията е видно, че за да бъде определен един поземлен имот като урегулиран на първо място е необходимо наличието на подробен устройствен план, във който същият да фигурира с посочените характеристики. В случаите, при които има данни да се счете, че даден имот представлява урегулиран поземлен имот, но няма изрично посочване за това в представената документация във връзка със същия, необходимо е да бъде изискана информация за вида на имота от техническата служба към съответната общинска (районна) администрация, както и за момента, към който имотът с придобил такъв статут.
По силата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС, доставката на имоти, които не представляват УПИ (това могат да бъдат земеделски земи и земи от горския фонд, неурегулирани поземлени имоти) е освободена такава, тъй като не попада във визираните от закона изключения.
Когато предмет на доставка е УПИ и сграда, която не е “нова сграда“ по смисъла на ЗДДС и цената на доставката е определена общо, не може да се приеме, че е налице една доставка при условията на чл. 128 от ЗДДС. Както доставката на УПИ, така и доставката на сградата, имат характер на основни доставки и всяка от тях има законово определения самостоятелен режим.
При прехвърлянето на право на собственост, други вещни права, отдаване под наем или аренда на оборудване, машини, съоръжения или постройки
– неподвижно закрепени към тази земя или
– изградени под повърхността й ще се приложи чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС и доставката ще бъде облагаема.
Доставката /продажба, отдаване под наем/ на подвижни съоръжения е облагаема на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
В ЗДДС липсва легално определение на понятията, съоръжение“ и, оборудване“. Общоприетото значение на термините е синонимно /включително с постройка и машина/ и най-общо включва уреди, машини и инструменти, инсталации, с които се снабдява, обзавежда производствено предприятие, учреждение и др. Поради това, определящото в случая е дадена вещ или съвкупност от вещи да е неподвижно прикрепена към земята, а точното й квалифициране в групата на “съоръженията“ или в тази на “оборудването“ не е от решаващо значение, тъй като и двете групи са с един и същ данъчен режим. Някои от специалните закони определят специфичните съоръжения и оборудване за материята, която уреждат, които следва да бъдат съобразени при данъчния контрол – за по-голяма прецизност.
Когато предмет на сделка е земя, под повърхността на която има изградено оборудване, машини, съоръжения или постройки, наличието на същите ще бъде релевантно за данъчното третиране, само ако и самите те са предмет на сделката. В този случай, ако цената е определена общо, следва да се направи анализ коя е основната доставка с оглед прилагане разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС.
При прехвърлянето на собственост върху сгради, които не са „нови сгради” по
смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДДС следва да се има предвид следното:
Доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени доставки (чл. 45, ал. 3 от ЗДДС).
Определението за “сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. С визираната норма е дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Определение на понятието „прилежащ терен”е дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС – “прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м. от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на пол у подземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.
Доставките на сгради или части от тях, които не са нови и прилежащите към тях терени и учредяването и прехвърлянето на вещни права върху същите се разглеждат като отделни доставки спрямо прехвърлянето на правото на собственост върху УПИ /без прилежащия терен/ и могат да бъдат подчинени на различен режим по ЗДДС. Следвайки логиката на цитираните разпоредби, доставката на земята би била облагаема за частта на урегулирания поземлен имот, предмет на сделка, която не е прилежащ терен към “стара“ сграда /сгради/. Поради това, въпреки, че сградата и земята в повечето случаи се посочват в договорите като един общ предмет на сделките и не се прави разграничение между прилежащ терен и останалата земя – УПИ или неурегулиран поземлен имот, за целите на ЗДДС са налице две отделни доставки:
– на сграда и прилежащ терен (или вещно право върху тях) /с един и същи режим по ЗДДС, в случай, че не е упражнено правото на избор относно режима на доставките, в резултат на който режимът на двете доставки да е различен/ и
– на земя – без прилежащия терен към сградата.
Съгласно чл.45, ал.7 от ЗДДС, в случаите на доставка по ал.1, ал.3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема. Относно данъчното третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по ЗДДС следва да се вземе предвид писмо Изх. № 91-00-261/04.09.2007г. на Националната агенция за приходите, което може да бъде намерено на интернет страницата на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар