рилагането на чл. 25, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № М-26-Ч-5
Дата:04.07.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 25, ал. 2, т. 5
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 25, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
По повод Ваше писмо, препратено по компетентност от дирекция ОДОП ….. и заведено вна НАП с вх. №М-26-Ч-5#2 от 16.06.2017 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите регистрираните лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. Информирам Ви също, че правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите изчерпателно са изброени в разпоредбата на чл. 10 от ЗНАП. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП той организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. В писмото Ви не се поставят конкретни въпроси, свързани с прилагането на данъчното или осигурителното законодателство, а излагате съображения за освобождаването от облагане на дневни и квартирни пари, които се изплащат на физически лица, командировани по реда на новата Наредба за условията и реда за командироване и изплащане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ). В тази връзка изразявам следното принципно становище по прилагането на чл. 25, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Съгласно чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. На основание чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет – в тази връзка е приета НУРКИРСРПУ.
В писмото Ви сте посочили, че се касае за командировани работници по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КТ в други държави. На основание чл. 2 от НУРКИРСРПУ при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. В чл. 5 на същата наредба изрично е регламентирана възможността в споразумението страните да договарят и плащането на квартирни пари. Освен това съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от НУРКИРСРПУ страните по трудовото правоотношение могат да договарят и други финансови условия на командироването. По този начин те имат възможност да договарят допълнителни трудови възнаграждения за командироването или изпращането на работника или служителя, които включват пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Тези допълнителни средства обаче не могат да бъдат квалифицирани като „дневни командировъчни пари“ по смисъла на трудовото законодателство. Следва да имате предвид, че в този смисъл е изразено становище от министъра на труда и социалната политика в писмо Изх. № 0413-244/21.04.2017 г.
Предвид изложените аргументи считам, че разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ може да бъде приложена единствено по отношение на договорените за сметка на работодателя квартирни пари, ако същите са документално доказани по реда на действащото законодателство. Допълнително договорените средства за покриване на дневни разноски, на основание чл. 2, ал. 2, т. 7 от НУРКИРСРПУ, не представляват „дневни командировъчни пари“ и съответно не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ.
Уведомявам Ви, че изразяването на становища, свързани с Директива 96/71/ЕО и транспонирането й в българското трудово законодателство, е извън правомощията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В тази връзка писмото Ви е препратено по компетентност до Министерството на труда и социалната политика.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/’

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *