съгласуване и сключване на договор за управление и поддръжка на недвижимите имоти;

53-00-738/07.12.2010 г.
ЗДДС, чл.21, ал.2
чл.21, ал.4, т.1
чл.116, ал.1, ал.2 и ал.3
чл.128
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Адвокатско съдружие …” е сключило договор за предоставяне на различни правни консултантски услуги с латвийско юридическо лице, което е регистрирано за целите на ДДС в Латвия. Характерът на предоставените услуги се обобщава, както следва:
1) Обжалване на определение за налагане на възбрана върху недвижими имоти на територията на област Бургас;
2) Процесуално представителство пред Апелативен съд-гр…… във връзка с въззивно обжалване на определението на Окръжен съд-гр…., с което е оставена без уважение молба за отмяна на наложените възбрани върху недвижимите имоти;
3) Правно становище, консултиране и преговори относно съгласуване и сключване на договор за управление и поддръжка на недвижимите имоти;
4) Консултантски правни услуги и представителство по пълномощно във връзка с уреждане на отношенията по приемо-предаване на недвижимите имоти, включително участие в установяването на годността за приемане и предаване на недвижимите имоти;
5) Процесуално представителство пред Апелативен съд-гр…. във връзка с въззивно обжалване на първоинстанционното съдебно решение на Окръжен съд-гр…., постановено по иск за заплащане на адвокатско възнаграждение за твърдени като предоставени от други адвокати правни услуги по постигане на споразумение за сключване на окончателни договори за покупко-продажба на недвижимите имоти;
Дружеството е взело предвид обстоятелството, че предоставените услуги касаят недвижими имоти и е определило мястото на изпълнение на доставка на услугите съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, т.е територията на страната. В издадените фактури е начислен 20 % ДДС.
Впоследствие латвийското юридическо лице е отправило възражение, че предоставените от адвокатското съдружие услуги са изцяло юридически и не следва да бъдат третирани като услуги, свързани с недвижим имот, по смисъла на чл.45 от Директива 2006/112 на ЕО. Също така, латвийското юридическо лице е заявило, че неправомерно е заплатило ДДС в България.
Поставените в запитването въпроси са следните:
– Коя разпоредба от ЗДДС (чл.21, ал.2 и чл.21, ал.4) следва да се приложи по отношение на гореизброените услуги?
– В случай, че услугите или част от тях не следва да се третират като свързани с недвижим имот на територията на страната, какъв е правилния начин за възстановяване на неправомерно начислен ДДС за тези услуги?
Поради липса на приложени документи към запитването, изразявам следното принципно становище:
В чл.21, ал.2 от ЗДДС е указан общият принцип, определящ мястото на изпълнение на доставка на услуга. По смисъла на тази разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретният случай, услугите по т.1, 2 и 5 попадат в общото правило на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Изключение от горепосоченото правило е регламентирано в чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Във връзка с горепосоченото правило, услугите по т.3 и 4, свързани с консултиране, преговори и услуги по постигане на споразумение за сключване на окончателни договори за покупко-продажба на недвижимите имоти ще попаднат в хипотезата на чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Горното третиране е валидно единствено в случай, че за отделните доставки са договорени отделни цени. Ако цената е уговорена общо, ще намери приложение разпоредбата на чл.128 от ЗДДС. Съгласно нея, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка.
Що се касае до поставения въпрос относно неправомерно начисленият ДДС, следва да имате предвид следното:
В ал.1 на чл.116 от ЗДДС е посочено, че поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. Ал.2 от същата разпоредба посочва, че за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен; Ал.3 – За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол – за всяка от страните, който съдържа:
1. основанието за анулирането;
2. номера и датата на документа, който се анулира;
3. номера и датата на издадения нов документ;
4. подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните.
Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.’

Оценете статията

Вашият коментар