ОТНОСНО: Самофактуриране и документиране на доставки
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-97/11.06.2018г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е с предмет на дейност товарен автомобилен транспорт. Подписан е договор за работа с ……………. със споразумение за самофактуриране. На електронната поща се получават фактури с текст „вашите самоиздадени фактури“ /приложено е копие/ за всеки извършен курс, които са достъпни и като справка в онлайн платформата на дружеството.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли в дневниците на дружеството да се включват така издадените фактури с номерация, различна от тази на дружеството или следва да се издава българска фактура и тя да се включи в дневника за продажби? Ако следва да се издава българска фактура, тя за всеки курс ли се издава или може да е обобщена за месеца на база получените фактури от спедицията?.
2. Подписано е споразумение да се плаща с 3 % сконто поради съкратени срокове за плащане. За тези 3 % отбив следва ли да се издава кредитно известие или може да се отнесе като финансов разход?
Във връзка с изложената фактическа обстановка и поставените въпроси, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС е предвидено, че фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице – доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.
В чл.79б от ППЗДДС се регламентира горната възможност, когато доставчик и получател са в различни държави членки. Съгласно чл. 79б, ал.1 от ППЗДДС, когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице – доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият – в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
По смисъла на ал.5 от същата норма, при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Предвид посоченото по-горе, издадените от чуждестранния получател фактури за осъществените от дружеството – доставчик транспортни услуги се считат за данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1 от ЗДДС и следва да се отразят в дневника за продажбите по чл.124 и в справката-декларация по чл.125 за данъчния период, през който са приети от доставчика.
В допълнение, доколкото е налице хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДДС при доставката на транспортни услуги, заедно със справката-декларация следва да се подава и VIES-декларацията за този данъчен период.
В ЗДДС и ППЗДДС не е предвидена възможност да се издават фактури и от доставчика в случаите на самофактуриране по чл.113, ал.11 от ЗДДС, във връзка с чл.79б, ал.5 от ППЗДДС.
Относно въпросът за споразумението да се плаща с 3 % сконто поради съкратени срокове за плащане и дали следва ли да се издава кредитно известие или може да се отнесе като финансов разход, липсва изясняване на казуса и документи. Въпросът касае отразяването на счетоводни разходи и с оглед ограничената компетентност на НАП, не е целесъобразно изразяването на становище.
Компетентна по прилагане на счетоводното законодателство е Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите.