Изх. № 24-34-495
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
1. Облагаемите с данък върху недвижимите имоти обекти и хипотезите на освобождаване от данък са регламентирани в чл. 10 и чл. 24 ЗМДТ. В случаите на недвижими имоти, които са облагаеми с данък обекти, независимо от предназначението им, е установено задължение за задълженото лице да подаде декларация по чл. 17 ЗМДТ, а за администриращия орган – да обработи декларацията и да определи задължения за данък /ако се дължи/ и такса за битови отпадъци.
Подаването на декларация по чл. 17 ЗМДТ за недвижим имот със специално предназначение с гриф за секретност, означава, че същата съдържа данни, представляващи класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация /чл. 1, ал. 2 ЗЗКИУ. Достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа “необходимост да се знае“, освен ако законът предвижда друго /чл. З, ал. 1 ЗЗКИ/. Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след извършване на проучване на лицето за надеждност и провеждане на обучение в областта на защитата на класифицираната информация, освен ако се отнася до информация, класифицирана като „служебна тайна“, в който случай проучване за надеждност не се извършва.
Правилата относно създаването, обработването и съхраняването на класифицирана информация, както и условията и реда за предоставяне на достъп до нея са регламентирани със Закона за защита на класифицираната информация и правилника за прилагането му.
При неспазване на разпоредбите на ЗЗКИ се налагат административно-наказателни санкции /глава осма от закона/.
2. С приложеното удостоверение с Изх. № 352 от 18.01.07 г. не се удостоверява обстоятелството, че регистрацията на лекия автомобил е прекратена. Не е направено това по надлежния начин и със свидетелството за регистрация на автомобила, върху който е написано „брак“ с подпис и дата /без печат на организацията, чието длъжностно лице е направило записа/. Подобна терминология „брак, бракувано ПС“ не се използва в нормативните актове, регламентиращи регистрацията на ПС. Според чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, при прекратяване на регистрацията част първа от свидетелството за регистрация се маркира като невалидна и се връща на собственика. Предаването за разкомплектоване на превозното средство би следвало да предхожда във времето прекратяването на регистрацията му в „КАТ- ПП“, но в представения случай е обратното. Облагането с данък следва да се прекрати от месеца, следващ месеца на дерегистрацията в „КАТ-ПП“, при представяне на удостоверение, съдържащо данни за датата на прекратяване на регистрацията в „КАТ-ПП“.
З. Освен предаване на разкомплектоване Законът за движението по пътищата и посочената по-торе Наредба № 1-45 от 2000 г. уреждат и други хипотези на прекратяване на регистрацията на превозни средства за движение по пътната мрежа – чл. 18, ал. 2 от наредбата. И при действието на новата ал. 4 на чл. 58 ЗМДТ облагането с данък на превозни средства, на които е прекратена регистрацията в „КАТ- ПП“, се преустановява от месеца, следващ месеца на дерегистрацията, включително в случаите, в които не е представено удостоверение за предаването им за разкомплектоване,
//
‘