2_802/24.05.2010
ЗКПО чл.55
ЗДДС чл.29, ал.1, т.3
Постъпило е Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. …. с вх………………../…….2010г., в което сте поставили следните въпроси:
По ЗКПО:
1. В коя категория, в ІІІ-та или в V-та на чл.55 от ЗКПО, следва да се отнесаттуристически автобуси с до 50 места.
2. Какво следва да се разбира под „транспортно средство”, понятие, което се използва само в ЗКПО.
3. Има ли действащ класификатор на основните средства в България. Кой класификатор следва да се използва за определяне принадлежността на активите към съответната група, съгласно ЗКПО.
4. Може ли да се прилага класификацията на транспортните средства, дадена в ЕКОС и на кои кодове от НКПИД отговарят изброените в запитването кодове на подгрупите от група 5 – транспортни средства.
По ЗДДС:
1. В кои случаи следва да се прилага чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДС при транспорт на пътници. Кой превоз следва да се третира като международен транспорт „между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т.1 и т.2” .
Предвид действащата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище по поставените въпроси:
По ЗКПО:
Съгласно чл.55, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, размерът на признатата годишна данъчна амортизация на данъчен амортизируем актив е в зависимост от категорията активи, в обхвата на която попада съответния актив.
От тук произтича и необходимостта за данъчните субекти за данъчни цели да определят законосъобразно относимостта на даден актив към съответната категория активи.
Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, годишните данъчни амортизации се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери:
– за транспортни средства, без автомобили – категория ІІІ – в размер на 10%;
– за автомобили – категория V – в размер на 25%.
Проблемът, свързан с определяне размера на годишната данъчна амортизация на данъчни амортизируеми активи в този случай, произтича от няколко обстоятелства:
С отмяната на закона, действал до 31.12.2006г, обн.в ДВ бр.105 от 22 декември 2006г, се отмени и действието на единния класификатор на основните средства /ЕКОС/. С отмяната на разпоредбата на чл.55, ал.4 от ЗКПО, в сила от 01.01.2007г, за изготвяне на Наредба от Министерски съвет, с която изчерпателно да се класифицират отделните данъчни амортизируеми активи, на практика към момента липсва действащ актуален ЕКОС, съгласно който предприятията да определят категорията на активите за данъчни цели.
В ЗКПО също няма предвиден класификатор за дълготрайни материални активи, както липсва и легална дефиниция на понятията „автомобил” и „транспортни средства”.
Съгласно чл. 46, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Република България. Според ал.2 на чл.46 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съгласно чл.37 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. По този начин се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.
Изхождайки от горната постановка, за изготвяне на настоящия отговор сме използвали дефиниции на понятията „автомобил” и „транспортно средство”, дадени в други закони.
В Закона за движението по пътищата (ЗДП), който съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 урежда изискванията към пътните превозни средства, е налице легална дефиниция на понятието „автомобил“. Съгласно § 6, т.12 от ДР на ЗДП “автомобил“ е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:
а) леки – за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;
б) товарни – за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;
в) автобуси – за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на
водача;
г) специални – с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не
позволяват използването им за други цели.
От друга страна ЗДП не дефинира понятието “транспортно средство“, а борави с понятията “пътно превозно средство“ и “моторно превозно средство“. Ето защо е необходимо да се уточни съдържанието и на понятието “транспортни средства” в общоприетия им смисъл.
С оглед на гореизложеното и във връзка с подобен, възникнал в практиката въпрос, приходната администрация е отправила запитване до компетентния орган по прилагането на ЗДП с искане за разясняване на понятията „автомобил” и „транспортни средства”. С писмо № ОД-16247/03.09.2003г. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ при Министерство на транспорта и съобщенията (понастоящем-Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията/ е изразила следното становище: „ЗДП дава легално определение на понятието “автомобил“. Считаме, че вложеният в определението, дадено с § 6, т. 12 от ЗДП смисъл е общоприетият смисъл на това понятие. В ЗДП не се използва понятието “транспортни средства“, липсва и дефиниция. В редица подзаконови актове се дава определение на “транспортно средство“, като разликата в дефинициите в различните актове се оправдава от целите на съответния нормативен акт. Общото в тези дефиниции е, че транспортните средства се определят като превозни средства, отговарящи на конкретни изисквания”.
Така например съгласно § 1, т.17 от Наредбатаза съществените изисквания и оценяване съответствието на машините”,“транспортно средство“ е превозно средство и теглените от него средства, предназначени за превоз на пътници и товари по въздуха, по сухопътните и железопътните мрежи или по вода.
От казаното до тук и на основание ЗНА, следва да се приеме, че терминът “транспортни средства“ обобщава всички пътни превозни средства по смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДП: автомобили, трамваи, самоходни машини, когато се придвижват по пътищата, ремаркета и полуремаркета и др.
От общата група на „транспортни средства”, „автомобилите” са дефинирани в самостоятелна група със съответните подгрупи, в една от която попадат и автобусите.
Изхождайки от горните норми, считаме, че „автобусите” попадат в категория V на чл.55, ал.1 от ЗКПО -автомобили.
По ЗДДС:
Съгласно чл.29, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
За превоз на пътници по ал.1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника.
Видно от цитираната разпоредба превозът на пътници ще се облага с нулева ставка, когато същия се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън Общността или до друга държава членка, или
2. от място извън територията на Общността или от място в друга държава членка до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Разпоредбата на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДС регламентира, че международен транспорт на пътници е налице и когато мястото на отпътуване и на пристигане е на територията на страната при условие, че този превоз е пряко свързан с международния транспорти е част от него.
Доставките по чл.29 от закона се удостоверяват с документите, регламентирани в чл.22 от ППЗДДС, а именно:
1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
Когато за доставка на стока или услуга е приложима нулева данъчна ставка като задължителен реквизит във фактурата по чл. 114 от ЗДДС трябва да се посочи основанието за прилагането на нулевата ставка. Това означава, че за доставка на международен транспорт на пътници във фактурата като основание за неначисляване на данък следва да се посочи разпоредбата на чл. 29 от закона.
Ако дружеството не разполага с документите, регламентирани в чл. 22 от ППЗДДС, тогава доставката на услуга е облагаема с 20 процента данъчна ставка.
Следва да ви обърнем внимание на данъчното третиране при осъществен транспорт на пътници от трети лица между две места на територията на страната, напр.трансфер от и до хотела. Тези случаи не попадат в обхвата на чл.29 от ЗДДС и за тях не се прилага нулевата ставка, относима за международен превоз на пътници. Доставката следва да се разглежда като облагаема с данъчна ставка20%.
Отговори на поставените въпроси са изразени в становище от министъра на финансите с писмо изх.№ 93-04-44 от 08.03.2007г относно приложението на чл.22, 29 и 30 от ЗДДС и в указание от изпълнителния директор на НАП с писмо изх.№24-00-33 от 18.05.2007г относно данъчното третиране на туристическите услуги, публикувани в сайта на НАП – www.nap.bg.