Социално и здравно осигуряване на лице, наето по трудово правоотношение от българска фирма, което ще полага труд само в държавата-членка по пребиваване

ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на лице, наето по трудово правоотношение от българска фирма, което ще полага труд само в държавата-членка по пребиваване

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи Ваше писмо с вх. № 20-28-197/16.06.2021 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП Пловдив, в което е изложена следната фактическа обстановка:
В запитването посочвате, че Ви предстои да сключите трудов договор с лице – български гражданин, който живее в Австрия и ще работи дистанционно за Вас като работодател, който е установен в България.
Задавате следните въпроси:
1. По кое законодателство следва да осигурявате наетото по трудово правоотношение лице?
2. Какви документи следва да подавате в Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната агенция за приходите (НАП)?
С оглед изложената непълна фактическа обстановка, която е от значение за определяне на осигурителните задължения (упражняване на трудова дейност в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС), осигуряване в друга държава членка и други), както и факта, че запитването касае Ваши бъдещи намерения и въз основа на относимата нормативна уредба към поставените въпроси, изразявам следното принципно становище:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
– са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
– наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави-членки от посоченото в запитването Ви лице, тъй като то ще полага труд единствено на територията на една държава-членка (в случая Австрия).
Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (България). С оглед на това, лицата попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за тях се определя приложимото законодателство.
Съгласно горецитираните разпоредби от регламента, ако посоченото в запитването Ви лице осъществява трудова дейност за българския си работодател на територията само на държавата-членка, в която пребивава (Австрия), за него ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо. Работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка (чл. 21(1) и (2)от Регламент №987/2009).
Ако с лицето бъде сключен трудов договор по българското законодателство, следва да имате предвид и разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, съгласно които работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1).
Следователно, ако за приложимо бъде определено осигурителното законодателство на друга държава-членка (в случая Австрия), за Вас като работодател със седалище в България няма да възникнат задължения да внасяте осигурителни вноски и да подавате декларации в България, касаещи осигуряването на наетите лица. Ще имате задължение да подаде уведомление (приложение № 1) по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г., но само ако с лицето е сключен трудов договор по българското законодателство. Независимо по кое законодателство е сключен трудовия договор с наетото лице, Вие следва да се запознаете и да изпълнявате всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото Ви на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо.
В допълнение Ви уведомявам, че определени факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, могат да бъдат основание за становище, различно от изложеното. В този случай, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК и при производство, възложено по реда на ДОПК конкретната преценка за приложимото законодателство е на компетентния орган по приходите.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Признаване на право на отстъпка по чл. 53, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 92, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Изх. № 24-37-16Дата:18.08.2017 год. ЗДДФЛ, чл. 53; ЗКПО, чл. 72; ЗКПО, чл. 92, ал. 5.ОТНОСНО: Признаване на право на отстъпка по чл. 53, ал. 6

определянето на данъка върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за два имота – част от склад и апартамент в жилищен блок в провинциятаВи уведомявам следното

Телефон: (02) 9859 3759Факс: (02) 987 7046 5.Изх. № 20-00-269/04.05.2010г. ЗМДТ чл. 10, ал.1 ;чл.11; чл. 64; чл. 66 ; чл. 71ДОПК чл. 85относно определянето

ЗДДС, чл.3, aл. 1,ЗДДС, чл.3, aл. 2

Изх. № 94-00-119/03.10.2013 г. чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 2, изр. последно от ЗДДСВ дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София, е постъпило Ваше

КСО, чл.7, aл. 3

2_308#1/26.01.2007г.КСО – чл.7, ал.3Въпросът който поставяте в запитването си е: Следва ли за възнагражденията за месец декември 2006г., които ще се изплатят през м.януари 2007г.