2_1092/ 13.07.2010г.
КСО – чл.4, ал.2, т.2
Чл.4, ал.6
ЗЗО-чл.33, т.3
ОТНОСНО: социално и здравно осигуряване на чуждестранен гражданин с отпусната пенсия, който есъдружник в дружество с ограничена отговорност,
От изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че сте руски гражданин с разрешено продължително пребиваване в РБългария. Съдружник сте вдружество с ограничена отговорност, което осъществява инвестиционна дейност и имате отпусната пенсия. Поставяте въпроса: подлежите ли на социално и здравно осигуряване ?
С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка – не сте посочили упражнявате ли трудова дейност в дружеството и в какво качество, получавате ли възнаграждение от дружеството, осигурен ли сте на друго основание в Руската федерация, къде е местоживеенето Ви, изразявам следното принципно становище:
?Относно социалното осигуряване:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство(чл. 4, ал. 4 от КСО). Собствениците или съдружницитев търговски дружества на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите когато упражняват дейност (чл. 4, ал. 6 от КСО).
Осигурителните вноски са изцяло за сметка на осигурените лица и се внасят върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществeно осигуряване за съответната година(чл.6, ал.7, т.1 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и получавана пенсия. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание” за лицата на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато собственика или съдружника в търговско дружество има отпусната пенсия от друга държава.
Самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсиявписват обстоятелството, че са пенсионери, както и дали желаят да се осигуряват, в декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Горното е приложимо в случаите когато съдружниците не подлежат на осигуряване като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Такова задължение възниква ако лицата упражняват трудова дейност свързана с управление на дружеството и им е изплатено, начислено но неизплатено или неначислено възнаграждение за тази дейност. Под неначислени възнаграждения се разбират дължимите възнаграждения /договорени или определени по съответния ред/, които не са начислени/Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на ИД на НАП/.
В тези случаи разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване „по свое желание” не е приложима, тъй като от този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
?Относно здравното осигуряване:
Разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ са чуждите граждани, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
На основание гореизложеното, чужденците, които не са придобили статут на постоянно пребиваващи не следва да внасят здравноосигурителни вноски, независимо от обстоятелството накакво основание упражняват трудова дейност в РБългария. В чл. 39, ал. 5 от ЗЗО е посочено, че чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на ЗЗО, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
В заключение следва да имате предвид, че от 20 март 2010 г. е в сила договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в ДВ. бр.20 от 12 март 2010 г. Съгласно чл.6 от договора, осигурените лица, спрямо които се прилагатози договор, се подчиняват изключително на законодателствотона тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност. В договора са предвидени и изключения от този основен принцип, едно от които е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето. Съгласно чл.1, т.1.4 от договора, под „местоживеене” се разбира:
за Република България – дългосрочно пребиваване в Република България по смисъла на българското законодателство;
за Руската федерация – мястото на постоянно или временно местоживеене на законно основание на територията на руската федерация, което може да бъде определено или признато за такова съгласно законодателството на руската федерация;
Съгласночл.4, т.1 от споразумението, когато законодателството на една от договарящите страни е приложимо на основание на някоя от разпоредбите на чл.6 от договора, институцията на тази договаряща се странаслед поискване, издава формуляр – приложение 1 към споразумението, удостоверяващ, че осигуреното лице остава подчинено на законодателството на въпросната страна.
‘