КСО: чл.4, ал. 1, т. 7; чл.4, ал. 3, т.2; чл. 4, ал. 4; чл. 6, ал.7 и 8; чл.10;
ЗЗО: чл.33, ал. 1, т. 3; чл. 34, ал. 1, т. 2; чл. 39, ал. 4;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4;
ТЗ: чл. 141, ал. 3 и 7;
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на чуждестранно лице – иракски
гражданин, който е едноличен собственик на търговско дружество
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- гр. ………..с вх. № ………. от 27.03.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Иракски гражданин е собственик и управляващ на „Ф” ЕООД. Дружеството ще започне да развива дейност през месецмарт 2013 г., като дейността му ще се осъществява от упълномощено от него лице – български гражданин, назначено по трудов договор във фирмата.
Чуждестранното лице няма разрешение за пребиваване в Република България, затова посещава страната с еднократни визи. От ТД на НАП офис – Х има издаден служебен номер на чужденец.
Въпросите, които поставяте, са:
1. Как следва да се осигурява чуждестранното лице – собственик на търговско дружество?
2. Какви документи трябва да представи в ТД на НАП при започване на дейността?
3. Как трябва да се осигурява чуждият гражданин, ако впоследствие получи разрешение за временно пребиваване в България?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Относно социалното осигуряване:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Законодателят не е направил разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО. Обвързването на осигуряването с полагане на труд е основен принцип в системата на държавното обществено осигуряване, изведен в чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които извършват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО, които дължат изцяло за своя сметка вноски за държавното обществено осигуряване авансово през календарната година върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително собствениците на търговски дружества (ЕООД), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица определят вида на осигуряването си – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или и за общо заболяване и майчинство с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започването или възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ). Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година (чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
По отношение на управляващите собственици и съдружници в търговски дружества (ЕООД и ООД) следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 от ТЗ). В тази връзка в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества.
Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Поради включването от 01.01.2010 г. на неначислените възнаграждения в обхвата на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и даденото в тази връзка определение за „неначислени възнаграждения” в указание на изпълнителния директор на агенцията за допълнение на указание Изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. (указанията са публикувани в сайта на НАП), е необходимо да се отбележи, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Ако управляващият собственик (или съдружник) няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Когато дружеството функционира, за да се приеме, че собствениците не извършват лично трудова дейност по управлението, е необходимо наличието на друго лице прокурист или управител, вписан в търговския регистър. Липсата на такъв води до извода, че дружеството се управлява от вписания в търговския регистър управител и съответно възниква задължение за неговото осигуряване, независимо от това, дали пребивава на територията на Република България.
Поради това, когато управлението на ЕООД не е прехвърлено на друго лице (прокурист или управител) чрез надлежно вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър, се обосновава презумцията, че е налице упражняване на трудова дейност от собственика в качеството му на управител, свързана с организацията на работата в дружеството и неговото представителство съобразно изискванията на закона, съответно за този собственик възниква задължението да се осигурява по описания по-горе ред на чл. 4, ал. 1, т. 7, респективно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Относно здравното осигуряване:
Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Чужденците, които не са придобили статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи, не следва да внасят здравноосигурителни вноски. В чл. 39, ал. 5 от ЗЗО е указано, че чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на ЗЗО, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
С оглед на изложеното, ако чуждестранното лице, ще осъществява дейност в България като собственик на ЕООД, следва да се осигурява социално за извършваната от него дейност по описания по-горе ред на чл. 4, ал. 1, т. 7 или на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, а здравно по реда на Закона за здравно осигуряване – едва когато му бъде разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В случай, че за него ще е приложим редът на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (самоосигуряващо се лице) следва да подаде декларация до компетентната териториална дирекция на НАП по реда на чл. 1, ал. 2 отНаредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
В случай, че собственикът няма да участва с личен труд в дейността на дружеството и е възложил управлението на друг управител или на прокурист по регламентирания от Търговския закон ред, дружеството следва да осигурява управителя/прокуриста в зависимост от начина, по който са уредени отношенията им.