2_1045/ 08.08.2013 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.5и 6
КСО – чл7, ал.6
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.3
Наредба Н-8 –
чл. 3, ал. 1, т.3
Наредба Н-8 –
чл. 3,ал.3, т.1
Според изложеното, през м.декември 2006 сте начислили комисионни възнаграждения за периода от м.05.2006 г. до 31.12.2006 г. на физическо лице за всеки доведен от него клиент. Комисионнатане е изплатена и не са начислени задължителни осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ. Възнамерявате да изплатите сумата към 30.11.2013 г. Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
– Как следва да се удържат и декларират дължимите осигурителни вноски и данъци – сразмерите за 2006 г. или за 2013 г. и в какви срокове следва да се подадат данните с декларация образец № 1 и № 6 ?
– Следва ли да се подава декларация по чл.55 от ЗДДФЛ ?
С оглед изложената от Вас невъзникнала и непълна фактическа обстановка – не са приложени копия от договорите между физическото лице и дружеството с цел изясняване вида на възникналите правоотношения между тях, не е посочено осигурено ли е на друго основание лицето и какъв е месечния размер на начислените комисионни възнаграждения,в настоящето писмо относно социалното и здравно осигуряванесе разглежда единствено хипотезата, в която, лице е осъществявало трудова дейности ще получава възнаграждение за минало време за работа без трудово правоотношение :
Съгласночл.4, ал.3, т.5 и т.6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са: лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, а за лицата, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
На основание чл.3, ал.1 отНаредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен
При определяне на облагаемия доход от възнаграждения за работа без трудови правоотношения, изплатени след 01.01.2008 година на лицата, по чл.4, ал.3, т. 5 и т.6 от КСО се приспадат разходи за дейността в размер на 25 на сто /чл.29, ал.1, т.3от ЗДДФЛ/, независимо от датата на начисляването им, тъй като удържането/ внасянето на данъка е обвързано с момента на придобиване на дохода. Дължимите осигурителни вноскии минималната работна заплата за страната са в размерите, съответстващи на периода, за който е положен труда.
Редът за внасяне на осигурителните вноски е определен в чл.7 от КСО, съгласно ал. 6 от тази разпоредба, след 1 януари 2013 г. осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, т.е срокът за внасяне на вноските е обвързан с датата на изплащане на възнагражденията.
При изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението по договора (чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). Върху възнагражденията за работа без трудово правоотношение лицата са длъжни да внесат осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО като ги включат в Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата начл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, за лицата, работещи без трудово правоотношение, ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, осигуряването се извършва върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; ако са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение; осигурителните вноски се внасят от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. На практика здравното осигуряване за лицата, работещи без трудово правоотношение се извършва върху дохода определен за държавното обществено осигуряване по КСО и в същите срокове се внасят и осигурителните вноски.
Друго задължение на осигурителя, извън задължението за определяне и внасяне на осигурителни вноски еда подава данни /Декларации обр.№ 1 и № 6/в НАП, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т.3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от осигурителите, клоновете и поделенията им за лицата, работещи без трудови правоотношения – до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – в срока за подаване на декларация образец № 1 / чл.3, ал.3, т.1 отНаредба № Н-8/29.12.2005 г./.
На основание § 1, от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-8/29.12.2005 г.,Декларация образец № 1 за минали периоди се подава с утвърдените образци за съответния период, а декларация образец № 6 се подава с утвърдения образец за 2013 г.
В заключение следва да имате предвид, че вида на упражняваната трудовата дейност на лицата по чл.4 от КСО, основанието на което подлежат на осигуряване, както и установяването на наличие на дължими възнаграждения с оглед дължимост на осигурителните вноски се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по редапредвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс В хода на производството по ДОПК може да бъде извършен анализ ипреценка на представените официални и частни документи /доказателства/, свързани с начисляване и изплащане на дохода за минало време.
Относно данъчното облагане:
За да се определи наличие на задължение за удържане на авансов данък, от платеца на дохода, следва да се индивидуализира същия от характера на сключения договор, както и качеството на лицето, което го получава. От съществено значение е то по занятие ли извършва посредническа или комисионна дейност, т.е системно или еднократно, колко клиента Ви е „довело” лицето. Има ли регистрация като самоосигуряващо се лице. Тази информация е необходима с оглед извършване на преценка за вида на дохода: доход от извънтрудови правоотношения, доход от дейност като свободна професия или същите представляват доходи от дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, независимо, че лицето няма такава регистрация, ако по занятие извършва търговски сделки. Съгласно чл.1, ал.1, т.4 и т.5 от Търговския закон /ТЗ/ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговско представителство и посредничество или извършва комисионни сделки. На основание чл.1, ал.3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл.1 , ал.1 от с.з. дейности. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец при извършване на посредническа или комисионна дейност по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл.26, ал.6 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец.
Предвид, че такава информация няма предоставена, изразеното становище е принципно и обхваща хипотезата на получени от местно физическо лице през годината еднократни доходи от посредническа дейност и в случай, че същото не е самоосигуряващо се лице.
В §1, т.30 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легалната дефиниция на „извънтрудови правоотношения”. Това са правоотношенията извън тези по т.26, т.28 и т.29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се определя по реда на чл.29, ал.1, т.3и чл.30 от ЗДДФЛ и същите се квалифицират като доходи от друга стопанска дейност.
По силата на чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ, лице придобило доход от стопанска дейностдължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход, определен по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, ивноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобитоблагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се- между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Размерът на дължимия данък се изчислява като така получената разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
В случаите, в които платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ е въведено изключение от това правило.Удържане и внасяне на авансов данък не се дължи от платеца на дохода в случаите в които лицето придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване/КСО/ и декларира това обстоятелство пред него с писмена декларация.
Дължимият авансов данък се внася в сроковете и по реда на чл.65, ал.12 от ЗДДФЛ.
За изплатения доход и удържания данъкпо реда на чл.43 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи от стопанска дейност издава сметка за изплатени суми и служебна бележка/чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ/ и следва да подаде декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ в срока за внасяне на данъка.
Следва да имате предвид, че данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност по чл.18 от ЗДДФЛ се прилага и при авансовото облагане на дохода. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗДДФЛ лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи по чл.29 от с.з., след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лева. В този случай лицето придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка. Общата годишна данъчна основа е посочена в чл.17 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ доходът се счита за придобит на датата на плащането- при плащане в брой, заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане и получаването на престацията – за непаричен доход. Изключенията от този принцип са посочени в чл.11, ал.1 до ал.5 от ЗДДФЛ, като доходите от посреднически услуги не попадат сред тях.