2_1300/15.07.2010г.
Закона за счетоводството – чл.4 и чл.7;
ЗКПО – чл.10, чл.265;
ЗДДС – чл.112, чл.113, чл.182;
ППЗДДС – чл.58, ал.2
ДОПК – чл.2, чл.12, чл.110.
Във Ваше писмено запитване, изх.№…………/06.07.2010г., заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. … с вх.№ ………………/15.07.2010г. е изложена следната информация:
Възникнал е проблем за дружеството, което представлявате по повод получаване на оригинална фактура за телефонна сметка от мобилния оператор ……………ЕАД . Описали сте технологичния процес по заплащане и издаване на фактура от оператора:
-Вие заплащате дължимата сума в брой на една от касите на оператора в гр…..
-Плащането се регистрира с издаване на фискален касов бон.
-Оригиналните фактури, издадени от оператора и доставени в гр…….. се разнасят от куриер, който е служител на куриерска фирма, различна от оператора, до крайния клиент, заплатил услугата.
За м.януари 2010 г. не сте получили по гореописания начин оригинална фактура. След направено запитване се е установило, че фактурите не са разнесени поради незаплащане на куриерската услуга от страна на оператора „……….”.
Служител на доставчика на мобилни телефонни услуги Ви е посъветвал да се регистрирате в Интернет и да получавате Е-фактура оригинал с електронен подпис от оператора.
Въпреки направената регистрация в Интернет и други допълнителни действия, които се е наложило да извършите, описани подробно в запитването, не е било възможно отпечатването на Е-фактура оригинал, а само на дубликат.
Наложило се е да Ви отпечатат 3-броя фактури-дубликат, заверени с гриф „Вярно с оригинала”, подпис на служител и печат на оператора /приложени копия към запитването/.
Считате, че съгласно Закона за счетоводството, следва да разполагате с оригинална фактура.
От м.май 2010г получавате Е-фактура оригинал чрез електронен подпис от оператора.
Във връзка с така изложените факти и обстоятелства, сте поставили следните въпроси:
1.Можете ли да ползвате тези три фактури-дубликат за счетоводни и данъчни цели.
2. В случай, че използването им е незаконосъобразно, възможно ли е НАП да задължи мобилният оператор да издава веднага фактура-оригинал във всеки негов офис, където има каса за заплащане на мобилни телефонни услуги.
При така изложената фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по поставения въпрос:
Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/, предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Какви реквизити следва да съдържа първичният счетоводен документ е регламентирано в чл.7, ал.1 от ЗСч.
Доказването на счетоводен разход за данъчни цели, какъвто е разходът за услуга, оказана от мобилен оператор, е регламентирано в Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. В ЗКПО липсва изричен текст, който да урежда ред за доказване на счетоводен разход при липса на оригинален данъчен документ.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
По смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ фактурата е данъчен документ. В чл.112, ал.3 от ЗДДС е регламентирано, че при кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчен документ, регистрираното лице уведомява писмено компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 24 часа от узнаването на съответното обстоятелство. Въпреки, че описания от Вас казус не е сред изброените в горната разпоредба, липсата на оригинален данъчен документ в счетоводството Ви, го приравнява на уредените в чл.112, ал.3 от закона ситуации.
Съгласно чл.58, ал.2 от ППЗДДС при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за това териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията си и осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си.
Задълженията и правата, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС в случая се упражняват пред ТД на НАП по регистрация на лицето, загубило документа и претендиращо правото на данъчен кредит.
Съгласно чл.2, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
Съгласно регламентираните в чл.12, ал.1 от ДОПК компетентности на органите по приходите, те могат да упражняват контрол относно спазване разпоредбите на действащата данъчно-осигурителна нормативна уредба, както и да налагат административни наказания, в случаите на установени нарушения, за които законът предвижда санкция.
Чл. 113, ал.1 от ЗДДС регламентира, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Съгласно ал.4 на същия член, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Текстът на чл. 265 от ЗКПО разпорежда, че данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва със санкцията по чл. 182 от Закона за данък върху добавената стойност.
В чл.182 от ЗДДС е предвидена санкция за юридическо регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер.
Органите по приходите осъществяват функциите по данъчно-осигурителния контрол и налагане на санкции, съгласно чл.110, ал.1 от ДОПК, чрез извършване на ревизии и проверки.’