Изх. № 24-30-80
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: спиране на производство по установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски по реда на чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК
Чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК предвижда възможност за спиране на производството при подадена молба от субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца. Съгласно чл.34, ад.З от ДОПК, при наличие на основание по ал.1 преценката се прави от органа, възложил производството. Преценката на органа е относно наличието на основание за спиране и срока, за който производството да бъде спряно, в рамките на законово определения, максимален 3-месечен срок.
В закона не са посочени обстоятелства, при които следва да се допусне спиране на производството на това основание – чд. 34, ал. 1, т.4 от ДОПК. Все пак. за да извърши компетентният орган по приходите обективна и обоснована преценка, би следвало в искането на субекта да са посочени конкретни обстоятелства /по възможност придружени с доказателства/, които затрудняват или препятстват временно развитието на производството, както и такива обстоятелства, вьв прьчка с които би се затруднило упражняването на правото на защита на субекта.
Обстоятелствата, които лицето сочи в молбата си за спиране, могат да бъдат от различно естество. Например, ако на представляващия на едно ревизирано юридическо лице или ревизирано физическо лице се налага продължително отсъствие от страната, а то желае лично да участва при извършването на процесуалните действия, макар и това да не е задължително по силата на закона, би следвало искането му да се прецени от гледна точка на изискванията по чл. 6 от ДОПК. В този случай срокът на спиране на производството следва да се съобрази с посоченото в искането му и периода ма отсъствието му, като спирането не може да бъде за повече от 3 месеца.
Искане за спиране на производството по установяване на задължения може да бъде подадено след връчване на заповедта за възлагане на ревизия; в хода на ревизията, включително и след издаване на ревизионния доклад и до връчване на ревизионния акт. След връчването на ревизионния акт до подаване на жалба срещу него спиране е недопустимо, тъй като през този период не е налице производство.
Компетентният орган по чл.34, ал.З от ДОПК следва да се произнесе по молбата за спиране в 14-дневен срок /чл.22, ал.1 от ДОПК/.
За периодите на спиране на основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно се прилага чл. 35 от ГПК, съгласно който при спиране на производство се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай срокът спира да тече от деня на спиране на производството. В тази връзка следва да имате предвид, че ако
производството бъде спряно преди изтичане на срока по чл. 11 7, ал.5 от ДОПК. точи срок спира да тече до възобновяване на производството.
За периодите на спиране на основание § 2 от ДР на ДОПК субсидиарно се прилага и чл.54, ад.З от АПК, съгласно който при спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на административния акт, в случая – срока за извършване на ревизията и за издаване на ревизионен доклад и ревизионен акт, също спират да текат.
//
‘