Изх. № 24-32-74
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: третирането на поемане на задължение за въздържане и непредприемане на действия съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007 г.
Уважаеми господин,
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-32-74/28.02.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:
Според изложеното в запитването дружеството има сключен договор за реализация на произвежданата продукция с клиент от Русия. Със същият клиент имате сключен втори договор, съгласно който на него му се предоставя правото на единствен дистрибутор на територията на Русия и Вашето дружеството се задължава за въздържане и непредприемане на действия, свързани с търговската дейност с други клиенти от Русия. По този втори договор клиентът от Русия се задължава да заплаща сума в размер на двадесет процента от стойността на всяка осъществена сделка. Поставя се въпросът каква следва да се третира доставката по втория сключен договор като облагаема или необлагаема?
Тъй като към писмото не са приложени допълнителни документи и договори предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Поемането на задължение от страна на представляваното от Вас дружество за въздържане и непредприемане на действия, свързани с търговската дейност с други клиенти от Русия представлява доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.2, т.2 от ЗДДС. За да се определи дали тази доставка на услуга е облагаема или не следва да се определи мястото на изпълнение на същата с оглед разпоредбите на закона.
Общата презумция за място на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където е установен доставчикът.
На основание чл.21, ал.1 от ЗДЦС мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. В т. 10 от §1 от ДР на ЗДЦС е дадено легално определение на понятието постоянен обект за целите на закона.
Съгласно чл.5 от ППЗДЦС за целите на определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга понятията “постоянен адрес“ или “обичайно пребиваване“
означават мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива- в други документи за самоличност.
Извършваната услуга не попада в изрично изброените в разпоредбата на чл.21,
ал.З, т.2, б.“м“ от ЗДДС услуги и мястото на изпълнение в случая ще ое определи
съобразно общата разпоредба на чл.21, ал.1 от същия закон.
Предвид гореизложеното мястото на изпълнение за тази доставка иа услуга е на територията на Р България и съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС същата е облагаема.
//
‘