2_2143/ 09.09.2009 г.
КСО –
чл.4, ал.1, т.7
чл.7, ал.1 и 2
Наредба Н-8 – чл.3, ал.1, т.1
чл.3, ал.3, т.1
ОТНОСНО: срокове за внасяне на задължителни осигурителни вноски и подаване на данни с Декларации обр.№1 и № 6
На 28.07.2009 г. фирмата Ви е изплатила възнаграждение по договор за управление и контрол за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2009 г., като са внесени и дължимите осигурителни вноски и данъци. Подали сте декларации образец № 1 по електронен пъти декларация образец№ 6 на хартиен носител. При представяне на декларациите се установява, че софтуера /програмата/ за обработка на декларациите в НАП не може да обработи декларация образец № 6 за бъдещи периоди, когато датата на изплащане предхожда месеца за който се отнасят данните.
При така изложената фактическа обстановка, желаете да получите указания, как да постъпите в конкретната ситуация ?
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, изпълнителите по договори за управление и контрол подлежат на задължително осигуряване заобщо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука професионална болест и безработица /за всички осигурени социални рискове/.
Осигурителните вноски затези лица се дължат върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по малко от минималния осигурителен доход по икономически дейност и квалификационни групи професии/ чл.6, ал.3 от КСО/.
Работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения внасят осигурителните вноски, които са за тяхна сметка, едновременно с изплащане на дължимото възнаграждение или на част от него, а осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение/чл.7, ал.1 и 2 от КСО/. В случаите, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски за своя сметка и тези за сметка на осигурените лица до края на месеца, през който е извършено начисляването/чл. 7, ал.3 от КСО/.
Декларацията обр.№ 1 се подава в компетентната ТД на НАП от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца, аДекларация обр.№ 6 се подаване по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд “ГВРС“ и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ.
От 1 януари 2008 г., съгласно §1, т.26, б „з” от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, трудови правоотношения са правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия.
Според чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден – срещу трудово възнаграждение. В съответствие с разпоредбите на чл. 270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго /колективен трудов договор, индивидуален трудов договор, заповед/.
При повечето осигурители, ведомостта за заплати на работниците и служителите се съставя в началото на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът, въз основа на присъствени регистри, протоколи за извършена работа и други. При спазване на Закона за счетоводството тези разходи се включват в периода, за който се отнасят. В утвърдената счетоводната практика възнагражденията и осигурителните вноски за текущия месец се начисляват в началото на следващия. Дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд “ГВРС“, отнасящи се за месеца, в който е положен трудът, следва да се внесат до края на месеца, следващ този месец.
В осигурителното законодателство авансово внасяне на дължимите месечни осигурителни вноски върху избрания осигурителен доход за определени от тях периоди през календарната година е предвидено само в чл.3, ал.5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, но само за лицата по чл.4, ал.3, т.1-4 и ал.5 от КСО т.е. за самоосигуряващите се лица.
От гореизложеното следва, че няма основание и не е предвидена възможност за авансово изплащане на възнагражденията, както в Кодекса на труда, така и по договорите за управление и контрол, поради което, правилно при проверка/валидация/ на коректността на данните те са „отхвърлени” в случаите когато се отнасят за месеци, следващи този през който е изплатено възнаграждението.
Изплащането на възнаграждението е винаги обвързано с престиране, полагане на труд от лицата, неслучайно основният принцип заложен в осигурителното законодателство е, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й/чл.10 от КСО/. Допускането, да се изплащат възнаграждения и да се внасят осигурителните вноски предварително, би означавало да се наруши този основен принцип на обвръзка на задължението за осигуряване с упражняването на трудовата дейност. В този смисъл след като не е допустимо авансово/предварително/ изплащане на възнаграждение, извън предвиденото в КТ не следва да се подават и данни с декларации образец № 1 и № 6.Нещо повече в декларация обр.№ 1 се подават данни както за осигурителния доход, така и за осигурителния стаж /дни в осигуряване/, който обаче няма как да бъде известен на задълженото лице предварително.
НАП няма правомощия да дава препоръки как задължените лица да организират отчитането на труда и изплатените възнаграждения. Очевидно за решаване на проблема с„отхвърлените”Декларации образец .№ 6, следва да извършите нужните корекции, като се съобразите и с изложено по-горе.
‘