Становище на НАП с Изх. №20-00-529/22.12. 2016 г.

Изх. №20-00-529/22.12. 2016 г.

ЗКПО – чл. 12, ал. 5, т. 4
ЗКПО – чл. 195, ал. 1
ЗДДФЛ – чл. 37, ал. 1, т. 7

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-529/…2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„ФФ“ АД е местно юридическо лице, с основна дейност предоставяне на кредити в различни форми. Дружеството получава услуги по кредитно посредничество от доставчици, установени извън територията на България. Услугите включват намиране на клиенти, които вземат кредити от дружеството. Чуждестранните доставчици имат право на възнаграждение само при успешно сключени договори за заем, като размерът на възнаграждението представлява процент от сумата на отпуснатите кредити.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Възнагражденията на чуждестранните лица за кредитно посредничество представляват ли доход от източник в страната по смисъла на чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО, които подлежат на облагане с данък при източника?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
От представените в запитването данни не става ясно какъв е статутът на чуждестранните доставчици – юридически или физически лица, обстоятелство, което ще определи приложимия закон – ЗКПО или Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По реда на ЗКПО
Доходите на чуждестранни юридически лица от източник в Република България, обект на облагане с данък при източника по реда на ЗКПО, са посочени в чл. 12 от същия закон. Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО възнагражденията за технически услуги (по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО), начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната и подлежат на облагане с данък при източника по чл. 195, ал. 1 от с.з. Становището на Националната агенция за приходи относно квалифициране на доходите от посреднически услуги е, че сумите, начислени и изплатени в полза на чуждестранни лица за извършени услуги за посредничество не са с характера на възнаграждения за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Но в случай, че е договорено и посредникът изпълнява и допълнителни функции по проучване на пазара и предоставя информация, консултиране на едната или двете страни по условията на сделката, т.е. има елементи на консултация и препоръки, върху изплатеното възнаграждение ще се дължи данък при източника. Дружеството – платец трябва да може да отграничи консултантския елемент, който подлежи на облагане.
По реда на ЗДДФЛ
В случай, че чуждестранните доставчици са физически лица, следва да имате предвид че доходите на физическите лица, подлежащи на облагане с окончателен данък, са изчерпателно изброени в глава шеста на ЗДДФЛ. Сред тях не попадат комисионните/ посредническите възнаграждения, начислени/ платени в полза на чуждестранни физически лица. От друга страна, ако услугата, извършена от чуждестранното лице съдържа елементи с консултантски или маркетингов характер, тя би могла да се определи като техническа услуга по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО във връзка с §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. „Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени от местни лица, са от източник в Република България. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени/ изплатени в полза на чуждестранни физически лица се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната.
Предвид на посочените горе разпоредби, описаните в запитването услуги, предоставени от чуждестранни лица, биха били с характер на технически услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО, само ако попадат в някоя от хипотезите на определението.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар