Изх. №26-Х-36
Дата: 29.04.2008 год.
Относно: становище на НАП по Ваше запитване, касаещо прилагането на чл. 42 и чл. 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
По повод Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 26-Х-36 от 11.01.2008 г., Ви уведомявам за следното:
Поставеното от Вас запитване е по повод облагането на доходи от трудови правоотношения на физическо лице, служител на „……………………..“ АД, което е командировано в дружество от групата „………………“ вСловакия за срок от три години. Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
На основание чл. 24 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми. Задълженията на работодателя, отнасящи се за авансовото удържане и внасяне на данъка за доходите по трудови правоотношения, са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ. Според цитираната разпоредба авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя на базата на месечна данъчна основа, формирана по реда на чл. 42, ал. 2 и З от ЗДДФЛ. Следователно, данъчния закон категорично е вменил задължението за определяне и внасяне на авансовия данък върху доходите от трудови правоотношения на работодателя.
На основание чл. 25 от ЗДДФЛ, в редакцията на текста за 2007 г., годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, като в сила от 01.01.2008 г. и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ).
Между Република България и Словашката Република е налице Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото – обнародвана в ДВ. бр. 60 от 06.07.2001 г.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Спогодбата, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данъци само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Когато трудовата дейност се упражнява в другата договаряща държава, последната има право да облага този вид доход в съответствие с вътрешното си данъчно законодателство. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, изр. 2 се прилага, обаче, при спазване ограниченията на ал. 2 от същата правна норма. Съгласно цитираната разпоредба възнаграждението, което местно лице на България получава за полагане на труд в Словакия, ще се облага само в България, ако са изпълнени едновременно следните три условия:
а) лицето пребивава в Словакия за период или периоди, ненадвишаващи общо
183 дни във всеки дванадесетмесечен период, започващ или приключващ в съответната
данъчна година; и
б) възнаграждението му е платено от работодател или от името на работодател,
който не е местно лице на Словакия, и
в) възнаграждението му не е за сметка на място на стопанска дейност на
работодателя в Словакия.
При положение че българското дружество няма място на стопанска дейност в Словакия и заплатите се изплащат за негова сметка, единствения критерий, от който ще зависи коя от двете (или и двете) държави има право да обложи трудовия доход е продължителността на престоя в Словакия на лицето по трудов договор. При надвишаване на срока от 183 дни, Словакия ще облага тези доходи в съответствие с разпоредбите на вътрешното си данъчно законодателство, като правото на данъчно облагане се счита за възникнало от първия месец, за който лицето получава трудово възнаграждение за труда, положен в Словакия. В този смисъл трудовите възнаграждения, получени преди изтичане на 183-дневния период, върху които вече е удържан данък в България също подлежат на облагане в Словакия, при положение че престоят на лицето в Словакия надвиши горния срок (какъвто е описаният от Вас случай). Предвид разпоредбата на чл. 24 от СИДДО между България и Словакия за елиминиране на двойното данъчно облагане се прилага методът на обикновения данъчен кредит. По принцип СИДДО не предписват ред за начисляване, удържане и деклариране на дължимия данък в отделните договарящи държави, а само разпределят данъчнооблагателните правомощия между страните. Редът и процедурите за деклариране и внасяне на данъка са въпрос на вътрешна законова уредба.
При метода на обикновения данъчен кредит обстоятелството, че Словакия получава право да облага доходите от трудови правоотношения на българското местно лице не освобождава същите доходи от облагане в България. Двойното данъчно облагане се елиминира като се приложи метода на обикновения данъчен кредит. В тази връзка българският работодател следва да спази задължението си да удържа и внася данъка по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ. В случай че словашкия данъчен закон предвижда ежемесечно удържане и внасяне на данъка върху доходите от трудови правоотношения на българското местно лице, за изчисляване на данъка, дължим в България, методът на данъчния кредит може да се прилага на месечна база, при условие че българският работодател ежемесечно се снабдява с удостоверение от словашката данъчна администрация за внесения в Словакия данък върху доходите.
На основание разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ „……………“ като работодател по основното трудово правоотношение на лицето има задължение в срок до 31 януари на следващата данъчна година да изчисли годишната данъчна основа, и да определи годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения. В случай
на разлика между размера на определения годишен данъка и размера на авансово удържания данък са приложими разпоредбите на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ.
Ако на лицето не е определен годишен размер на данъка за всички придобити от него през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година не е удържан до 31 януари на годината, следваща годината на придобиването на дохода, то същото ще има задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’