Изх. № 24-30-9
Дата: 13.03.2009 год.
ЗМДТ, чл. 9;
ЗМДТ, чл. 115;
ЗКПО, чл.1, т. 7;
ЗДДС, чл. 3, ал. 5.
ОТНОСНО: Становище по писмено запитване, касаещо прилагането на разпоредби от данъчното и осигурителното законодателство.
Във връзка с постъпило вна НАП писмо с вх.№ 24-30-9 от 23.02.2009 г., с което се препраща постъпило в Дирекция „ОУИ“ – гр…. писмено запитване от Община ….., свързано с прилагането на данъчното законодателство, изразяваме следно принципно становище:
1. По първия зададен в запитването въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) общините събират следните местни такси:
-за битови отпадъци;
-за ползване на пазари тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;
-за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани
институции;
-за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински
комунални услуги;
-за технически услуги;
-за административни услуги;
-за откупуване на гробни места;
-за туристическа такса;
-за притежаване на куче;
-други местни такси определени със закон.
Необходимо е изрично да се подчертае, че за всички услуги или права, които се предоставят от общината, с изключение на посочените по-горе, общинския съвет определя цена.
На основание чл. 9 от ЗМДТ съответният общински съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Същевременно, нормата на разпоредбата на чл. 115 от ЗМДТ установява, че за издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса. На основание чл. 9 от ЗМДТ съответният общински съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Същевременно, нормата на разпоредбата на чл. 115 от ЗМДТ установява, че за издаване на удостоверения, когато това е предвидено в закон, и за заверка на документи се заплаща такса. Иначе казано, ако издаваните от
общините документи представляват удостоверения и изрично в нормативен акт е предвидено издаването им от общината, то действията по издаването на същите ще представляват административни услуги по чл. 6, ал. 1, б.“е“ от ЗМДТ и раздел VII от ЗМДТ и за тях ще се заплащат местни такси. В този смисъл удостоверенията по чл. 41 ЗМДТ, удостоверенията за данъчна оценка по чл. 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ и по чл. 264, ал. 1 ДОПК представляват услуги, за които се заплаща такса.
2. По втория зададен в запитването въпрос.
Обекти на облагане по смисъла на чл.1, т.7 от Закона за корпоративното подоходно облагане (в сила от 01.01.2007 г.), представляват приходите от сделки по чл.1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия. Ето защо, за определянето на общините като данъчно задължени лица за целите на облагането с корпоративен данък по реда на ЗКПО на печалбата и доходите им, е необходима преценка налице ли е извършването на сделки по чл.1 от ТЗ и отдаването под наем на движимо или недвижимо имущество. Следва да се има предвид, че ТЗ не абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в чл.1 , ал.1 от закона, тъй като изброяване на търговски-те сделки и дейности в нормата не е изчерпателно.
В този смисъл, за да се определи една дейност, осъществявана от общината като търговска или стопанска, тази дейност следва да отговаря на следните критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (като не е необходимо печалбата да е фактически реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен прин-
цип.
Същевременно, за целите на ЗКПО, за да се определи, че приходите на общини-
те не се считат за приходи от стопанска дейност следва да са налице едновременно следните условия:
1.приходите се формират от извършването насделки,задължениетоза
предприемането на които е по силата на нормативен акт, и
2.цените на сделките не се определят от бюджетното предприятие напаза-рен принцип.
Такива са случаите, при които цените са определени в нормативен акт или тарифи, одобрени с нормативен акт, или когато в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
В конкретния случай, следва да се анализират приходите събирани от общината от:
-издаване на удостоверения за декларирани данни;
-удостоверение а платени общински данъци и такси;
– служебна бележка за недължимост на данък върху превозните средства.
На основание чл. 9 от ЗМДТ размерът на местните такси и цените на другите услуги, предоставяни от общините се определя на база наредба, приета от общинския съвет. За целите на данъчното облагане, без значение е как формално са наречени и уредени приходите във връзка с издавани удостоверения, служебни бележки и др., тъй като от обхвата на облагаемите суми ще се изключат единствено таксите, изброени в чл.6, ал.1 и чл.115 от ЗМДТ, за които са изпълнени изискванията на чл.7-9 и § 1, т. 15 от същия закон. С оглед на конкретното запитване, следва да се има предвид, че приходите на общината от такси за издаване на удостоверения няма да подлежат на
облагане по ред на ЗКПО, само когато е предвидено в закон издаването на такова удостоверение и са изпълнени изискванията на чл.7-9 от ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (в сила от 01.01.2007 г.) не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки, с изключение на изрично посочени дейности или в случаите на доставки извън тези по чл.3, ал.5, т.1 от с.з., които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция. Услугите, извършвани от общините по издаване на удостоверения по чл. 115 от ЗМДТ попадат в обхвата на действията или доставките на органите на местно самоуправление, които се извършват в качеството им на орган на местната власт, като едновременно с това тези доставки нямат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчно задължените по ЗДДС лица, тъй като не могат да се извършват законно от търговец. При условие, че тези дейности или доставки не са сред изрично посочените по чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, считаме, че посочените услуги, предоставяни от общинския съвет не представляват независима икономическа дейност.
Следва да се има предвид, че доставки във връзка с дейности извън обхвата на ЗДДС, извършвани от лица, които не са данъчно задължени, какъвто е настоящият случай, следва да се документират чрез издаване на първичен счетоводен документ, които съдържа най-малко реквизитите, посочени в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч).
3. По третия зададен в запитването въпрос.
На основание чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Видно от текста на чл.85 от ЗННД, нотариални такси се събират за извършване на нотариални действия и извършване от нотариус на други действия. За извършване на едно и също нотариално действие от нотариус и от държавен орган се събира еднаква по размер нотариална такса. Размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет на Република България по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара. На основание, чл. 86, т. 2 от ЗННД нотариалните такси се внасят в приход на общинския бюджет, когато се касае за нотариални действия, извършени от органи на местната администрация.
В този аспект, посочените такси, за извършените от органите на местната администрация нотариални удостоверявания не следва да се считат за приходи от стопанска дейност на бюджетно предприятие и да се облагат по ред на чл.248 от ЗКПО, защото са изпълнени едновременно следните два критерия:
-приходитесеформиратотизвършванетонасделки,задължениетоза
предприемането на които е по силата на нормативен акт, и
-цените на сделките несеопределят от бюджетнотопредприятие напазарен принцип.
Относно това, какъв документ следва да се издава за събираните нотариални такси от органите на местната администрация, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.113 от ЗДДС предвижда всяко данъчно задължено лице доставчик (регистрирано или не регистрирано по закона) да издава фактура:
-за извършена от него доставка на стока или услуга, или
-при получаване на плащане преди доставката – предварително авансово плащане.
Следва да се има предвид, че това задължение е валидно за доставките, извършени в рамките на независимата икономическа дейност на лицето. Предвид на това, че се касае за доставки извън обхвата на ЗДДС, извършвани от лица, които не са данъчно задължени, то тези дейности следва да се документират чрез издаване на първичен счетоводен документ, който съдържа най-малко реквизитите, посочени в чл.7, ал.1 от ЗСч., като не е налице нормативно основание за издаване на фактура. На основание чл.5, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не са задължени да издават фискални касови бележки местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъл на ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/