Изх. №М-24-36-23
Дата: 15.05.2015 год.
ЗАНН, чл. 34;
НК, чл. 80, ал. 1, т. 5;
НК, 81, ал. 3.
Относно: Становище по прилагането на разпоредбите на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Във връзка с Ваше писмо, получено по електронен път в ЦУ на НАП с вх. № ………………2015 г., по повод писмено запитване от ТД на НАП – гр…………….. (Изх. № ……………2015 г.), свързано с прилагането на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН, моля да имате предвид следното становище:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дИзх. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС и II Колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от съдилищата и административните органи, сроковете за съставяне на акт за установяване на нарушение, съответно за издаване на наказателно постановление по чл. 34 от ЗАНН са давностни, аразпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, касаеща въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс (НК).
С изтичането на давностните срокове се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като се погасява възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение. Давността следва да се прилага служебно, тъйкато държавата губи своето материално право да наложи административно наказание на дееца, респ. да изпълни вече наложено му наказание. Иначе казано, давността погасява административно наказателната отговорност, което на свой ред прави административнонаказателното производство недопустимо.
В ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН).
Според изложеното в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дИзх. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС и II Колегия на ВАС, в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност и тази празнина следва да бъде преодоляна с приложението на чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН, и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение и в производствата по ЗАНН, тъй като според върховните съдии давността е сред обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност.
В този аспект, когато административнонаказателното производство е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН – в случаите, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, за да му бъде връчен акта за установяване на административно нарушение – при изтичане на срока от четири години и половина по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от НК, производството следва да бъде служебно прекратено като недопустимо по реда на чл. 54 от ЗАНН, поради наличието на обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и деквалифициращо характера на деянието като нарушение – изтекла абсолютна погасителна давност.
Във връзка с прилагането на давността в хода на административнонаказателните производства по ЗАНН, следва да се има предвид, че институтите на спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл. 81 от НК следва да се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН, включително по отношение на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Иначе казано, според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дИзх. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС и II Колегия на ВАС, независимо от спирането и прекъсването на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, при изтичането на давностния срок от четири години и половина по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, административнонаказателните производства за установени нарушения на данъчното и осигурителното законодателство следва да бъдат прекратени по реда на чл. 54 от ЗАНН, поради изтекла абсолютна погасителна давност, изключваща наказателното преследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Видно от текста на чл. 81, ал. 2 от НК, предприемането на действия от органите по приходите по връчване и предявяване на акт за установяване на административно нарушение, когато същият е съставен в отсъствие на нарушителя, може да се възприеме като действие прекъсващо давността.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/’