старите сгради.

Във връзка с Ваши писмени запитвания, постъпили с вх. № 96-00-781/ 28.11.2012г. и вх.№20-21-280/ 05.12.2012г. /чрез Офис –
/ в Дирекция «ОУИ»-
е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е данъчно задължено лице, което се явява възложител по строежа на жилищна кооперация с апартаменти с цел продажба. Начисляването на себестойност се осъществява по фактури, издадени от изпълнителя по проекта, който също е данъчно задължено лице. Завеждането на апартаментите се осъществява въз основа на националните стандарти за отчитане на стоково-материалните активи – т.2, подточка «в» или като стоки с цел продажба. Сградата е пусната в експлоатация на 25.05.2006г. с акт 16. Все още има непродадени апартаменти /изтекли са 5 години/. Дружеството желае да се възползва от преференциите на чл.45, ал.7 от ЗДДС за сгради, които не са нови и да не начислява ДДС при продажбата на апартамент в горепосочената сграда.
Поставен е следният въпрос:
Има ли дружеството такова право и ако се възползва от този ред, следва ли да се прави корекция на ползвания данъчен кредит по чл.79, ал.1 от ЗДДС или при положение, че сградата е пусната в експлоатация преди 01.01.2007г. попада в изключението на чл.80, ал.2 от ЗДДС.
Предвид изясненатафактическа обстановка, във връзка с поставеният от Вас въпрос изразяваме следното становище:
Доставката на сгради или на части от тях, които не са нови са освободени доставки по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС.
Правото на избор дали една освободена доставка да бъде облагаема може да се упражни на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС /в случаите на доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС/. В този смисъл, доставчикът има право да избере за старата сграда или части от нея режим на облагаема доставка.
Правото на избор се упражнява от доставчика, като доставчик по смисъла на ЗДДС е “лицето, което извършва доставката на стока или услуга“. Правото на избор може да се упражни чрез посочване на размера на данъка във фактурата за доставката. Същото може да бъде упражнено и чрез посочване във фактурата на основанието за осъществяване правото на избор доставката да с облагаема – чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. Следва да се приеме, че лицето е упражнило правото си на избор доставката да бъде облагаема и когато лицето не е посочило във фактурата основанието за неначисляване на данък, съгласно изискването на чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС. В този случай се приема, че данъкът е включен в цената /чл. 67, ал. 2 от ЗДДС/.
Съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Нормата на чл. 45, ал.3 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ сочи като «общ принцип» на доставката на сгради или на части от тях, които не са нови – освободена доставка, като по този начин не следва да се приеме, че е налице промяна на правния режим на доставките. В разпоредбата на чл.45, ал. 7 от ЗДДС е предвидена възможност тази доставка да бъде облагаема. Фактът, че има възможност доставката да е освободена, не следва да се приеме като промяна на режима, тъй като, независимо кой режим е посочен като основен, и кой – като алтернативен – факт е, че както преди влизане в сила на действащия ЗДДС, така и при неговото действие съществува режим облагаема доставка относно старите сгради.
Да се приеме, че не следва да се коригира приспаднатия от лицето данъчен кредит при продажбата на старите сгради като освободени доставки би било в противоречие с основните принципи за неутралност на данъка върху добавената стойност и принципа за равно третиране.
Съгласно принципа за неутралност на данъка подобни по естеството си стоки трябва да понасят еднаква данъчна тежест независимо от това какъв е броят на участниците във веригата по производство и търговия с тази стока. Така дефинираната неутралност е гарантирана посредством правото на данъчен кредит, с което се ползва всеки икономически оператор. Правото на данъчен кредит има като ефект фактическото необлагане с данък на междинните етапи по търговската верига, като тежестта от данъка в крайна сметка се поема от крайния потребител като размерът на този данък е точно пропорционален на стойността на доставената му стока или услуга.
Съгласно принципа за равното третиране, не е позволено съпоставими ситуации да бъдат третирани по различен начин.
С разпоредбите на чл. 79, ал.6 от ЗДДС по същество е прието, че при недвижимите имоти, за да се пренесе данъчната тежест на данъка върху добавената стойност на имота при крайния получател на облагаемия продукт, следва недвижимият имот да се използва за облагаеми доставки в рамките на не по-малко от 20 годишен период. Да се приеме друго по причина, че законът предвижда правна възможност старите сгради да се продават и при режим на освободена доставка, би означавало да се препятства възможността данъчната тежест относно данъка, начислен при доставката на тези сгради да бъде пренесен в цялост до крайния получател на стоките и услугите, за доставките на които се използват тези сгради. Освен това такова третиране ще бъде в противоречие на принципа за равнототретиране, като създава предпоставка икономическите оператори да бъдат третирани по различен начин – относно лицата, закупили сгради, които не са нови, преди 01.01.2007г. и при покупката на които саупражнили право на приспадане на данъчен кредит, при последваща продажба на сградитепри условията на освободена доставкаползваният данъчен кредит да не бъде коригиран по реда на чл. 79, ал.6 от ЗДДС, а относно лицата, закупили сградислед тази дата, чл. 79, ал.6 от ЗДДС да е приложим. При това положение за тези, закупили сгради преди 01.01.2007г. би се създало неоправдано данъчно предимство.
Предвид гореизложеното, при тълкуване на относимите правни норми /чл. 79, ал.3 и ал.6, чл. 80, ал. 1, т.2 и чл. 45, ал.3 от ЗДДС/,в съответствие с основните принципи на общностното право, следва да се приеме, че в случаите, при които една сграда е построена преди 01.01.2007г.ипри построяването й получателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, а в последствие същият я продава при условията на освободена доставка, тъй като сградата няма характер на «нова сграда», следва да се приложи чл. 79, ал.3 и ал.6 от ЗДДС – корекция на ползвания данъчен кредит. Чл. 80, ал.1, т.2 от ЗДДС е неприложим, тъй като не е налице такава промяна в законодателството, която да обуславя недопускането на такава корекция.
В този смисъл е налице и практика на Съда на Европейския съд /Решение С-184/04/, съгласно което «Правилата за корекции на данъчен кредит по силата на чл. 20 от Шеста директива задължително се прилагат и когато промените в правото на данъчен кредит зависят от свободно направен избор от страна на данъкоплатеца, какъвто е упражняването на право на избор, предвидено в чл. 13 В от Шеста директива». Следва да се има предвид, чечл. 13 В от Шеста директива е транспониран в чл. 45, ал.7 от ЗДДС и решението на СЕС касае случаи, аналогични с обсъжданите по-горе.
Предвид гореизложеното, в случай, че се възползвате от нормата на чл.45, ал.3 от ЗДДС и при продажбата на апартаментите третирате доставките като освободени, следва да извършите корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл.79, ал.3 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар