Изх. № 20-00-222/24.10.2012 г.
чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС
чл. 81 от ЗДДС
чл. 2, т. 2, чл. 3, ал. 2, чл. 5, ал. 3от Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-222 от 19.06.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2011 година сътрудници на ХХХХХ ГмбХса нощували в България по време на служебни командировки. Върху стойността на нощувките им е начислен ДДС.
Зададени са следните въпроси:
1. Има ли германското дружество право на възстановяване на начисления ДДС по фактурите за нощувки?
2. Има ли специфични изисквания за възстановяването, чието неизпълнение би било пречка за възстановяването на платения ДДС?
По така зададените въпроси и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Условията за възстановяване на платен ДДС, за закупени от чуждестранни лица стоки и получени от тях услуги на територията на страната са уредени в разпоредбите на чл. 81 от ЗДДС. В ал. 1 на този текст е посочено, че за да бъде възстановен ДДС на едно чуждестранно лице, то трябва да е данъчно задължено лице, да не е установено на територията на страната, да е установено в друга държава-членка и да е регистрирано в нея за целите на ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава – членка на Европейския съюз (наредбата) правото на възстановяване е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма “Данъчен кредит“ от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2 от наредбата, т.е. правото на възстановяване на ДДС е налице когато данъчно задълженото лице извършва облагаеми доставки, които са с право на приспадане на данъчен кредит както в държавата-членка по установяване, така и съгласно българското законодателство. По силата на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС за транспорта и нощувките на командированите лица е налице право на приспадане на данъчен кредит.
С оглед гореизложеното за получените услуги по хотелско настаняване ще е налице право на възстановяване на начисления данък, но при изпълнение на останалите изисквания относно статута на лицето, искащо възстановяване, неговата дейност и процедурата, посочена по-долу.
По втори въпрос
Условията и редът за възстановяването на данъка, на посоченото по-горе правно основание, сроковете, в които правото на възстановяване може да бъде упражнено, и други специални изисквания, са уредени в наредбата. Необходимо е да имате предвид, че правото на възстановяване може да бъде упражнено в срока по чл. 5, ал. 3 от наредбата, т.е. до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.
Предвид липсата на детайлно описание на фактическата обстановка, изразяването на по-подробно становище в конкретния случай е невъзможно.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘