стопанисването на търговски обект хижа ………… При проверката е установено следното:

Изх. № 24-33-100
Дата: 08.10.2010 год.
Наредба Н-18, чл. 3, ал. 1;
Наредба Н-18, чл. 4, т. 9.
По повод запитването Ви, препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-100/01.09.2010г., изразявам следното становище:
Съгласно изложената фактическа обстановка във връзка с писмо на ЦУ на НАП е извършена оперативна проверка от ТД на НАП – …. на туристическо дружество “…………..“ гр.К, относно стопанисването на търговски обект хижа “………..“. При проверката е установено следното:
– хижата се намира извън населено място, на 950 м. надморска височина, без възможност да се стигне до там с МПС;
в обекта се извършва настаняване, хранене по заявка има и туристически бюфет; нощувките в хижата се записват в регистър, който периодично се заверява в община К, където се внася и туристическа такса;
при заплащане на нощувки на клиента се издава сметка от кочан, предоставен от Български туристически съюз и подпечатан от ТД “……………………“ гр.К; за заплащане на продажбите в туристическия бюфет и туристическата столова не се издават документи за отчитане на получените суми;
– ТД “…………………….“ гр.К стопанисва и други хижи, разположени във високопланински и труднодостъпни места , по смисъла на § 1, т.З и т.4 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г., но извън границите на населени места. Местонахожденията на хижите не са обявени за курорти.
Във връзка с изложените факти и направените констатации Вие задавате следните
въпроси:
1.Следва ли извършваните продажби от проверявания обект хижа “……………“ да се регистрират чрез фискално устройство?
2.Следва ли да се използва фискално устройство при извършване на продажби и от другите обекти на ТД “……………….“, намиращи се на надморска височина над 1000 метра, но извън населени места?
Съобразявайки относимата нормативна уредба, по поставените от Вас въпроси и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите правя следните разяснения:
Задължението за използване на фискални устройства за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства се регламентира с разпоредбата на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), съгласно която всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от 13.12.2006 г. (обн. ДВ. бр.106/2006г., изм. бр.7/2007г., бр.79/2007г., бр.77/2009г., бр.49/2010г.), издадена на основание чл. 118 от ЗДДС определя условията, редът и начинът за работа с ФУ.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г. По силата на чл. 4, т.9 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби в/от търговски обект, намиращ се в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположено във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.
Понятията “високопланински“ и “труднодостъпни“ населени места, по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. са дефинирани в § 1, т.З и т.4 от Допълнителните разпоредби на тази наредба, както следва:
-“високопланински населени места“ са населени места над 1000 метра надморска височина;
-“труднодостъпни населени места“ са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
Следователно по аргумент на чл. 4, т.9 от Наредба № Н-18/2006 г. освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ е лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1.извършва продажби в/от търговски обект, разположен над 1000 метра надморска височина;
2.търговския обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
3.търговския обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
4. търговския обект не се намира на територията на курорт.
Съгласно изложената фактическа обстановка търговските обекти на ТД “………….. ………“ са разположени извън населени места, които не са курорти, което означава че
при тях са изпълнени гореизброените условия по т.З и 4. Освен това, за да не е налице
изискване за използване на ФУ е задължително търговския обект да е разположен на
над 1000 метра надморска височина на място с труднопроходими пътища и без
регулярен транспорт. /
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’

Оценете статията

Вашият коментар