2_1711/13.10.2010г.
ЗДДС – чл.69
ЗДДС- чл.3, ал.1
ЗДДС- чл.70, ал.1, т.1
ЗДДС- чл.70, ал.1, т.2
ЗДДС- чл.41, т.4
ЗКПО – чл.1, т.2
ЗКПО – §1, т.34 от ДР
ЗКПО – чл.205
ЗДДФЛ – чл.24, ал.1
Във Ваше писмено запитване, заведено с вх…………….. по регистъра на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – , пояснявате, че Сдружение „Футболен клуб ………………….” е регистрирано като ЮЛНЦ, извършващо обществено полезна дейност. Футболният клуб е в „В” Североизточна аматьорска футболна група /аматьорска футболна лига/. Играчите са назначени като футболни инструктори.
Поставени са следните въпроси:
1.Имат ли право играчите на храна, минерална вода и медицинско обслужване, могат ли да се третират като разходи за възстановяване извън обхвата на социалните разходи, има ли сдружението право на данъчен кредит за тях?
2.Сдружението предвижда да плаща наеми на апартаментите на част от играчите за пребиваването им в гр.В. Какво е тяхното третиране и подлежат ли на облагане по реда на чл.204 от ЗКПО?
3.По нормативна уредба сдружението е задължено да плаща разходи за транспорт на съдиите /10лв. на 100км/. Какви разходооправдателни документи следва да издават те като физически лица на сдружението – платец?
4.Футболните мачове са съпроводени с различни съпътстващи дейности като охрана на мачове, видео и фото-заснемане, покупка на спортни екипи, транспорт и др. Могат ли тези разходи да се третират като разходи за дейността и има ли право сдружението на данъчен кредит по ЗДДС?
5.Във връзка с футболните мачове съгласно Финансовия правилник на БФС сдружението е задължено да изплаща хонорари на съдии и делегат на всеки мач. Как трябва да се документира този процес, какви осигуровки се дължат и каква информация трябва да предостави сдружението?
6.ЮЛНЦ може безвъзмездно да изразходва имуществото си за постигане на целите като впише информацията за реда и начина на изразходване в централния регистър на ЮЛНЦ. Безвъзмездното изразходване на средства попада ли в обхвата на чл.13, т.16 от ЗДДФЛ? Какво включва понятието «помощ» и къде е регламентирано?
При така изложената фактическа обстановка в запитването липсва информация за общественополезната дейност на сдружението, целите на дейността и средствата за постигането им; няма информация дали сдружението извършва друга дейност, различна от нестопанската дейност и каква е тази дейност. Предвид гореизложеното изразявам следното принципно становище съобразно действащата нормативна уредба:
Приложение на ЗДДС и ППЗДДС.
Относно възникване на право на данъчен кредит по чл.69 от ЗДДС за предоставена храна, минерална вода, медицинско обслужване, спортни екипи, транспорт,както и за охрана и заснемане на мачове.
Целите, средствата за постигане на целите и дейността на юридическите лица с нестопанска цел са регламентирани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/.
Съгласно чл.1, ал.2 от посочения закон сдруженията са юридическите лица с нестопанска цел. Въпреки, че естеството на целта за осъществяване на която се създават е нестопанска, предвид чл.3, ал.3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Според чл.11, ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/спортните клубове са доброволни сдружение на граждани, юридически лица с нестопанска цел, които развиват и популяризират физическото възпитание и спорта и осъществяват тренировъчна и спортно-състезателна дейност по един или няколко вида спорт.
Сдружение „Футболен клуб ……”, регистрирано по ЗЮЛНЦ, придобива статут на данъчно задължено лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС, когато извършва независима икономическа дейност. Като такава следва да се квалифицира дейността на сдружението, която извършва редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатация на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. На основание чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка на данъка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Право на приспадане данъчен кредит за регистрираното по ЗДДС сдружение възниква, когато доставените му от регистрирано лице – доставчикстоки и услуги се използват за целите на извършваната от него независима икономическадейност.
Право на приспадане на данъчен кредит няма да възникне, когато получените стоки или услуги са предназначени за дейности, чрез които сдружението осъществяванестопанската си цел или за безвъзмездни доставки. Основание за това е разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС.
По силата на чл.70, ал.1, т.1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице и когато сдружението ползва стоките и услугите за извършване на освободени доставки.
Следва да имате предвид, че в кръга на визираните в глава четвърта на закона освободените доставки са и доставките на услуги, пряко свързани със спорта или физическото възпитание, предоставени от спортни организации по ЗФВС, които са регистрирани по ЗЮЛНЦ като организации, определени за извършване на обществено полезна дейност /чл.41, т.4/. „Спортни услуги” според §1, т.20 от Допълнителните разпоредби на ЗФВС са всички платими услуги, свързани със специфичната спортна дейност /треньорски услуги, предоставяне на спортни облекла и съоръжения за спортни занимания и други/.
Когато регистрираното лице ползва стоките и услугите както за доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които няма такова право са приложими разпоредбите на чл.73 от ЗДДС, регламентиращи правото на приспадане на частичен данъчен кредит,неговия размер, както и задължението за преизчисляването му в последния данъчен период на текущата календарна година.
Съгласно чл.113, ал.16 и ал.17 от ППЗДДС, доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност се отразяват в отчетните регистри като освободени доставки, като по преценка на лицето могат да се посочат на един ред.
Приложение на ЗКПО и ЗДДФЛ:
Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството (ЗСч) юридическите лица, които не са търговци се определят като предприятия за целите на с.з. и същите следва да водят счетоводна отчетност при спазване изискванията на счетоводното законодателство.
В Счетоводен стандарт 9 «Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност» са определени изискванията за съставяне и представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност. Според т.3.2 от СС 9, предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности. За отчитане на сделки и операции, които не са уредени в този стандарт, се прилагат правилата на другите счетоводни стандарти.
ЮЛНЦ са данъчно задължени за корпоративен данък на основание чл.2, ал.1, т.1 във връзка с чл.1, т.2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл.1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество. Изброяването на сделките в чл.1, ал.1 от ТЗ е неизчерпателно, поради което при определяне на една дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска, тя следва да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице; цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Резултатите от дейността на сдружението, която отговаря на посочените критерии, включително и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
За данъчни цели в чл.30 от ЗКПО е определен реда за признаване на част от неразпределяемите разходи на ЮЛНЦ.
Видно от гореизложеното, необходимо е сдружението да разграничи нестопанската и стопанската си дейност.
Данъчното третиране на отчетените като разходи суми за стоки и услуги, предоставяни на спортистите за личните им нужди зависи от това дали същите отговарят на определението в §1, т.34 от ДР на ЗКПО за „социални разходи, предоставени в натура”. Ако това са социални разходи, предоставени в натура и са документално обосновани според чл.10 от ЗКПО, те подлежат на облагане с данък върху разходите. В противен случай се прилага чл.205 от ЗКПО: социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на ЗДДФЛ.
Ако предоставянето на тези стоки и услуги не е социален разход, но е във връзка с трудовото правоотношение на лицата, то получените стоки и услуги представляват облагаем доход от трудови правоотношения по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане с данък по реда на същия закон.
Ако разходите за храна, вода, спортни екипи, транспорт, охрана и заснемане на мачове и др. подобни, са свързани с осъществяване на целите на сдружението /в случая, според чл.11, ал.1 на Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ – да развива и популяризира физическото възпитание и спорта и осъществява тренировъчна и спортно-състезателна дейност/ тогава тези разходи имат характерна необходимо присъщи разходи. Освен това разходите за осъществяване на медицински контрол, регламентирани в глава Девета от ЗФВС имат задължителен характер. На основание чл.11 от ЗКПО разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.
Ако физически лица са получатели на помощи, предоставени съобразно разпоредбите наЗЮЛНЦ от ЮЛНЦ, регистрирани за осъществяване на общественополезната им дейност, тогава за получателите-физически лица това е необлагаем доход на основание чл.13, ал.1, т.16 от ЗДДФЛ. Всяко ЮЛНЦ самостоятелно взема решение за безвъзмездно изразходване на имуществото си и вписва реда и начина за това в Централния регистър на ЮЛНЦ /чл.41, ал.1 и ал.2 от ЗЮЛНЦ/. Тълкуването и практическото приложение на ЗЮЛНЦ не е от компетентността на НАП съобразно функциите и правомощията на агенцията, определени с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/.
За да бъде изготвен отговор по ЗДДФЛ и осигурителното законодателство относно сумите /хонорари и пътни разходи/, които сдружението плаща на съдии и делегати на всеки мач е необходимо да изясните конкретната фактическа обстановка предвид нормативните актове, които регламентират реда за провеждане на футболни мачове, като:
-опишете подробно по какъв начин се осъществява разплащането със съдиите и делегатите;
-какви са правилата на Българския футболен съюз, уреждащи тези отношения;
-други факти и обстоятелства, касаещи поставените въпроси.