2_1347/08.09.2011г.
Регламент № 883/2004чл.11 (4)
КСО чл. 4, ал. 5
КСО чл.4а, ал.1 от КСО
НООСЛБГРЧМЛчл.3, ал.5
ЗДДФЛ чл.42, ал.2 и 4
ЗДДФЛчл.50, ал.3
ЗДДФЛчл.76, ал.1 и ал.3
ЗДДФЛ§1, т.27 от ДР ЗДДФЛ
ЗДДФЛ§1, т.54 от ДР ЗДДФЛ
Във Ваше писмено запитване вх.№…………….. по регистъра на ДОУИ …………. пояснявате, че имате регистрация в Агенция по вписванията с ЕИК ………………. като „моряк”, притежавате свидетелство за правоспособност „корабен механик първа степен”.
Въпросите Ви са:
1.По какъв ред следва да се осигурявате по КСО, ЗЗО и ЗДДФЛ в случай, че имате сключен трудов договор като член на екипажа на морски кораб под флага на държава-членка на Европейския съюз?
2.По какъв ред следва да се осигурявате поКСО, ЗЗО и ЗДДФЛ в случай, че сте изпратен на работа в чужбина от български посредник?
3.По какъв ред следва да се осигурявате поКСО, ЗЗО и ЗДДФЛ в случай, че имате сключен трудов договор като член на екипажа на морски кораб, плаващ под флага на държава, която не е член на ЕС?
4.В случай, че имате сключен трудов договор като член на екипажа на морски кораб, плаващ под флага на държава, която не е член на ЕС, може ли да се осигурявате като самоосигуряващо се лице, с доход от свободна професия „моряк”?
При горната фактическа обстановка, изложена под формата на 4 хипотези, изразяваме следното принципно становище съобразно действащата нормативна уредба:
По приложение на осигурителното законодателство:
По първи въпрос:
С извършените промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО)и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) от 1 януари 2010 г. е въведена нова категория осигурени лица – „морски лица”.
“Морско лице“ е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобита по реда на Наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
Осигурителните вноски за морските лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат в размерите за фондовете “Общо заболяване и майчинство“, “Пенсии“, “Трудова злополука и професионална болест“ или и за “Безработица“ върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Вноски се удържат от брутните им трудови възнаграждения за съответния месец и се внасят от работодателя при изплащането им.
По отношение на задължителните осигурители вноски за морските лица, които плават под флага на кораб на друга държава – членка следва да се има в предвид и прякото действие на Регламент на Съвета № 1408/71, а след 01.05.2010г. на Регламент № 883/2004г.
Регламент № 883/2004г. се прилага на територията на всички държави – членки на ЕС.
До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство и Споразумението с Конфедерация Швейцария относно свободното движение, държавите – членки продължават да прилагат Регламент на Съвета № 1408/71 и Регламент № 574/72 с Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от четирите основни принципи, установени с регламентите. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава-членка. В следствие определяне на приложимото законодателство се определя идържавата, в която следва да сe привеждат осигурителните вноски.
Основното правило приопределяне на приложимотозаконодателство по Дял ІІ от Регламент № 883/2004 е, че лицата осъществяващи трудова дейностна територията на еднадържава – членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
Трудовата дейност, обичайно осъществявана на борда на морски плавателен съд под флаг на държава – членка, се счита за извършвана в тазидържава – членка (чл.11 (4), изр. първо от Регламент № 883/2004). Предвид това лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети на борда на морски плавателен съд под флага на държава – членка, са подчинени на законодателствона тази държава.
С оглед гореизложеното лицата, осъществяващи трудова дейност на борда на плавателен съд под флага на държава – членка, за които на основание регламентите е приложимо законодателство, различно от българското не подлежат на задължително осигуряване по КСО и ЗЗО и подзаконови нормативни актове, дори ако отговарят на изискванията, въведени слегалната дефиниция за морско лице.
По Втори въпрос:
В случаите когато, лицата са изпратени на работа в чужбина от българска фирма посредник, включително и като членове на екипаж на морски кораб, намират приложение разпоредбите на чл.4, ал.5 от КСО и чл.16 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласночл.16 от наредбата, лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху избран осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Тук следва да се имат предвид и извършените промени в КСО, направени със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обнародван в ДВ, бр. 60, от 05.08.2011 г. Разпоредбата на чл.4, ал.5 от КСО се изменя, в резултат на което лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник могат да се осигуряват върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). До влизане на изменението в сила /05.08.2011 г./ лицата по чл. 4, ал. 5 от КСО можеха да се осигуряват върху избран месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за съответната година.
Осигурителните вноски за лицата по чл.16 се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, или авансово по реда на чл.3, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ за определени от тях периоди през календарната година по БУЛСТАТА на посредника.
Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.16 от НООСЛБГЛЧМЛ не намират приложение по отношение на лицата, за които въз основа на регламента е определено като приложимо законодателството на друга държава-членка. Това е така понеже, превеждането на осигурителни вноски в повече от една държава-членка е в разрез с основния принцип на само едно приложимо законодателство.
По трети въпрос:
Както беше изложено по горе, осигуряването на българските граждани които работят в чужбина, като членове на екипажи на морски кораби, е възможно но и различно, в зависимост от това, дали те са морски лица по смисъла на КСО, дали са заети на борда на морски плавателен съд под флага на държава–членка или са изпратени на работа в чужбина от български посредник.
Според действащото законодателство не е предвидена възможност лицата, които имат сключени трудови договори като членове на екипажи на морски кораб, плаващ под флага на държава, която не е член на ЕС,да се осигуряват социално по българското законодателство на това основание.
По четвърти въпрос:
В КСО e дадено легалното определение на понятието „осигурено лице” исе регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване/ДОО/ е въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО.
“Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да третираме едно лице като осигурено за целите на ДОО:
?извършване на трудова дейност
?внесени или дължими осигурителни вноски
?наличие на правна норма
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, разгледаните задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
В хипотезата в която едно лице е регистрирано като упражняващо свободна професия, следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство(чл. 4, ал. 4 от КСО).
Конкретизиране на групите лица, които попадат в тази категорията-упражняващи свободна професия е направено в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
В случая дейността, за която е извършена регистрациятав регистър Булстат като лице, упражняващо свободна професия, вероятно е по т.3 на чл.1, ал.5 на Наредбата. Важна характеристика на дейността за третата група лица, упражняващи свободна професия е че тя трябва да бъде”професионална дейност”, извършвана от лица за „свой риск” иза „своя сметка”. По принцип тези лица осъществяват дейността си като свободни професии по договори за възлагане/поръчка, изработка/, но такава дейност е възможна и без такива договори, например при продажба на произведение на науката, културатаили изкуството.
В заключение, предвид разпоредбите на чл.10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, следва да имате предвид, че определящо за възникване на основанието за осигуряване на лицата регистрирани като упражняващи свободна професия, е те да извършват трудовата дейност и да реализират доходи от тази дейност, а не единствено регистрацията в регистър БУЛСТАТ.
По приложение на данъчното законодателство – ЗДДФЛ: В отговорите, посочен по-долу приемаме, че Вие сте местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.
По първи въпрос:
Понятието „морско лице” за целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ е регламентирано в §1, т.54 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ и е идентично с понятието „морско лице” за целите на осигурителното законодателство.
В съответствие с разпоредбата на §1, т.54 от ДР на ЗДДФЛ, като доходи, придобити от морско лице, следва да се третират доходите, придобити от физическо лице в качеството му на член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава членка, независимо дали се намира на брега или на борда на кораб и при условие, че физическото лице притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на Наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса на търговско мореплаване. Понятието „трудово правоотношение” кореспондира с изискванията на вътрешното ни законодателство, но това не е основание да се счита, че морски лица са само физическите лица, членове на екипажите на морски кораби, които плават под българско знаме. Освен това, в обхвата на понятието “трудови правоотношения“, дефинирано за целите на ЗДДФЛ, са и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната /§1, т.26, буква “е“ от ДР на закона/. Следователно “морско лице“ е и всяко местно физическо лице /притежаващо необходимите свидетелства/, наето по трудово правоотношение на морски кораб, който плава под знамето на друга държава и е вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз.
При така поставения въпрос приемаме, че страна по трудовия договор с морското лице е чуждестранно лице, което няма качество на работодател по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗДДФЛ. Когато физическите лица нямат работодател по смисъла на ЗДДФЛ, доходите като морски лица не подлежат на авансово облагане по реда и при условията на същия закон. Облагането е годишно чрез подаване на годишна данъчна декларация на основание чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчната спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Извънслучаите, когато има сключена СИДДО между РБ’