2_1677/07.10.2010 г.
КСО – чл.4а, ал.1 и ал.2
НООСЛБГРЧМЛ – чл.20, ал.1
ЗДДФЛ – чл.42, ал. 4 и 5
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че дружеството Ви извършва корабен мениджмънт съгласно разпоредбите на чл.225а от Кодекса на търговско мореплаване. Имате сключени договори с чуждестранни корабособственици от Европейския съюз и от трети страни.
Една част от поверените Ви кораби плават под Малтийски флаг, а други под български флаг, т.е. са вписани в регистрите на България и на Малта. Част от екипажите на корабите са български граждании имат сключени трудови договори с чуждестранни корабособственици, като не са ползвани услугите на българска организация-посредник.
Въпросът, който поставяте е: По какъв начин следва да се изпълнят разпоредбите на чл.4а, ал.1 и ал.2 от КСО; чл.20, ал.4 във вр. с чл.20, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ и чл.42, ал.5 във вр. с чл.42, ал.4 от ЗДДФЛ, по отношение на „морските лица”, след като работодателят не е установен на територията на страната ни ?
В чл.17, ал.1, т.5, б.”б” от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ са регламентирани основните права на задължените лица, сред които е и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения .
Разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК регламентира случаите, в които задълженото лице действа съобразно писмени указания от орган по приходите, и пряко кореспондира с правомощията на НАП, определени в чл.3, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/да разяснява правата и задълженията на задължените лица.
Видно от запитването, зададените от Вас въпроси са по принцип, не засягат обстоятелства в сферата на правата и задълженията Ви като задължено лице, тъй като не сте работодател и/или посредник на въпросните лица. Въпросите са насочени към проучване на становището на приходната администрация с цел използването му за дейността на други задължени лица, които остават анонимни.
Предвид изложената нормативна уредба Ви уведомяваме, че становището ни е принципно, тъй като съгласно чл.85 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с чл.3, ал.1, т.1 отЗакона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с НАП сте длъжни да посочвате Вашата идентификация (име и ЕГН, фирма и БУЛСТАТ/ЕИК; адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и идентификацията на лицата, с чийто права и задължения е свързано запитването Ви.
1.По отношение на задължителното осигуряване
С извършените промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО)и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) от 1 януари 2010 г. е въведена нова категория осигурени лица – „морски лица”.
“Морско лице“ е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобита по реда на Наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
От определението за морско лице могат да се изведат задължителнитекумулативни предпоставки, които следва да са налице за да третираме едно физическо лице като морско за целите на социалното и здравно осигуряване, а именно:
1. лицето да заемадлъжност по трудово правоотношение;
2. член е на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите надържава- членка на Европейския съюз;
3. притежавасвидетелствозаправоспособностисвидетелствоза допълнителна или специална подготовка.
За лицата, които не отговарят на някое от въведените в легалната дефиниция задължителни условия, като например, корабът е вписан в регистъра и плава под флага на държава, която не е член на Европейския съюз, не може да се приложи реда за осигуряване, определен за морските лица.
По отношение на задължителните осигурители вноски за морските лица, които плават под флага на кораб на друга държава – членка следва да се има в предвид и прякото действие на Регламент на Съвета № 1408/71, а след 01.05.2010г. на Регламент № 883/2004г.
Регламент № 883/2004г. се прилага на територията на всички държави – членки на ЕС.
До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство и Споразумението с Конфедерация Швейцария относно свободното движение, държавите – членки продължават да прилагат Регламент на Съвета № 1408/71 и Регламент № 574/72 с Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от четирите основни принципи, установени с регламентите. Според този принцип, лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
1. определя се държавата – членка, в която се дължат задължителнте осигурителни вноски и/или данъци, съгласно законодателството на тази държава,включително за дейностите и доходите от други държави – членки.
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетенияи услуги по Регламента.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата – членка, чието законодателство е определено като приложими спрямо наетото от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение привеждането на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държава – членка, чието законодателство е определено като приложимо.
Работодателите, установени на територията на държава, които по силата на Регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство, и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номерот НАП на основание чл.82, ал.4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договарят с лице, за което е определено българското законодателство да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с осигуряването (чл.21 (2) от Регламент № 987/2009г.)
Основното правило приопределяне на приложимотозаконодателство по Дял ІІ от Регламент № 883/2004 е, че лицата осъществяващи трудова дейностна територията на еднадържава – членка, са подчинени на законодателството на тази държава. Трудовата дейност, обичайно осъществявана на борда на морски плавателен съд под флаг на държава – членка, се счита за извършвана в тазидържава – членка (чл.11 (4), изр. първо от Регламент № 883/2004). Предвид това лицата, които обичайно осъществяват дейност като заети на борда на морски плавателен съд под флага на държава – членка, са подчинени на законодателствона тази държава. Това правило не се прилага спрямо, наети на борда на плавателен съд под флага на държава – членка, пребиваващи в друга държава – членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на работодателя, от които получават възнаграждение за тази дейност. В тези случаи саподчинени на законодателството на държава – членкапо пребиваването (чл.11 (4), изр. второ от Регламент № 883/2004).
С оглед гореизложеното лицата, осъществяващи трудова дейност на борда на плавателен съд под флага на държава – членка, за които на основание регламентите е приложимо законодателство, различно от българското не подлежат на задължително осигуряване по КСО и ЗЗО и подзаконови нормативни актове, дори ако отговарят на изискванията, въведени слегалната дефиниция за морско лице.
2. По отношение на данъчното облагане:
Легалната дефиниция на понятието „морско лице”, установена за целите на ЗДДФЛ е идентична с установената за целите на осигурителното законодателство.
В съответствие с разпоредбата на §1, т.54 от ЗДДФЛ, като доходи, придобити от морско лице, следва да се третират доходите, придобити от физически лице в качеството му на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава членка, независимо дали се намира на брега или на борда на кораб и при условие, че физическото лице притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специалнаподготовка, придобито по реда на Наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса на търговско мореплаване. Последното от условията кореспондира с изискванията на вътрешното ни законодателство, но то както и използваното в дефиницията понятие „трудово правоотношение”, не е основание да се счита, че морски лица са само физическите лица, членове на екипажите на морски кораби, които плават под българско знаме. В тази връзка е необходимо също уточнението, че в обхвата на понятието„трудови правоотношения”, дефинирано за целите на ЗДДФЛ, са и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната ( §1, т.26, буква „е” от ДР на закона). Следователно „морско лице” е и всяко местно физическо лице (притежаващо необходимите свидетелства), наето на морски кораб, който плава под знамето на друга държава и е вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз.
В хипотезата в която физическите лица нямат работодател по смисъла на ЗДДФЛ, доходите като морски лица не подлежат на авансово облагане по реда и при условията на същия закон. Облагането е годишно – с подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В съответствие с гореизложеното, от обхвата на морски лица са изключени местните физически лица, наети на морски кораб, който не е вписан в регистъра на корабите на държава – членка на Европейския съюз. Доходите, придобити от лицата в това им качество, също подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, но при облагането им няма да се прилага преференциалната данъчна ставка.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчната спогодба или в друг международен договор, ратифициран от република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагатразпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.