това дали следва да регистрирате фирма при условие, че ще осъществявате дейност с ”Вендинг автомат”, Ви уведомяваме за следното:

КСО – чл. 4б и чл. 129
ДОПК – чл. 102, ал. 5
ОТНОСНО: Промяна на осигуряване от допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” и фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ……….. от 28.10.2015 г., отговаряме следното:
Фактическа обстановка:
Лице, навършило 49-годишна възраст и с общ осигурителен стаж над 27 години, 2/3 от които като държавен служител в МВР, иска да се пенсионира, но преди това желае да промени осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване.
Въпроси:
1.За да прехвърли средствата от индивидуалната си партида в УПФ във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване, достатъчно ли е лицето да подаде заявлението по утвърден образец или има и други документи, които трябва да приложи към него?
2.Означава ли текстът на чл. 4б, ал. 3 от КСО, според който осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора, че от тази дата средствата за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) ще се считат прехвърлени, съответно осигурителните вноски за лицето трябва да бъдат внасяни във фонд на Националния осигурителен институт (НОИ)?
3.Има ли някакво значение (и ако има, какво е то) написаното в чл. 129, ал. 13 от КСО, че натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица по ал. 1 се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд по сметка на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от възникване на осигуряването във фонд „Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии на лицата по чл. 69”? Този срок от 6 месеца започва ли да тече от първо число на месеца, следващ месеца, в който е подадено заявлението за промяна в осигуряването, или този срок трябва да се счита за дата на промяна в осигуряването?
4.Има ли такси за осигуреното лице за прехвърлянето на средствата?
5.В заявлението кой фонд трябва да се посочи, когато става въпрос за държавен служител в МВР – фонд „Пенсии” или фонд „Пенсии на лицата по чл. 69?
6.Може ли едновременно с подаване на заявлението за промяна в осигуряването от УПФ във фонд на НОИ да се подаде и заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст?
7.От кой момент на лицето ще бъде отпусната допълнителна пожизнена пенсия от фонда на НОИ?
8.След като е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на държавния служител и той продължи да работи в МВР, задължителните осигурителни вноски продължават ли да бъдат за сметка на държавния бюджет по смисъла на чл. 6, ал. 5 от КСО?
9.Във връзка с изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст държавният служител може ли да се обърне към НАП за съдействие по уточняване на осигурителния му стаж? Може ли с ПИК да се провери тази информация в интернет, или трябва да се подадезаявление за предоставянето й? Ако е приложим само вторият вариант, какво заявление, къде трябва да се подаде и в какъв срок може да се получи тази информация?
Предвид изложеното и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Въпрос № 1:
Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите и за обмен на информация” (обн. ДВ. бр.68 от 2015 г., в сила от 4 септември 2015 г.) осигурените в универсален пенсионен фонд лица, които изберат да се осигуряват само във Фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, подават заявление съгласно приложение № 3. Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” се създава като фонд от 1 януари 2016 г. Поради това, в текста на заявлението – приложение № 3 към наредбата, е посочен само фонд „Пенсии”, без фонд „Пенсии за лицата по чл. 69”.
Въпрос № 2:
На основание чл. 4б (нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии“, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл. 69“, с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според ал. 3 на същия член, осигуряването на лицата по реда на ал. 1 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.
От цитираната разпоредба ясно се вижда, че осигуряването на лицата, избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии“, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл. 69, възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Промяната в осигуряването на лицата, направили избор по чл. 4б, ал. 1 от КСО, не променя по никакъв начин реда за внасяне на осигурителните вноски в частта им за ДЗПО-УПФ. Това означава, че и след направения избор осигурителните вноски за Фонд “Пенсии“ в размера на увеличената осигурителна вноска за универсален пенсионен фонд и лихвите по тях следва се внасят по банкова сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване на компетентната ТД на НАП (чл. 2, ал. 4 от цитираната наредба).
Въпрос № 3:
В чл. 129, ал. 13 (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) изрично е посочено, че натрупаните средства в индивидуалната партида на осигурените лица по ал. 1 се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд по сметка на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от възникване на осигуряването във фонд “Пенсии“, съответно във фонд “Пенсииза лицата по чл. 69“, а осигуряването, според чл. 4б, ал 3 от КСО, възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора.
Въпрос № 4:
Относно разходите по прехвърлянето на средствата в чл. 129, ал. 16 (Нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) от КСО е предвидено операциите по ал. 12 – 15 да са за сметка на бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и/или на финансиране по чл. 154, ал. 16 от Закона за публичните финанси. Министърът на финансите определя реда и начина за извършването и отчитането на операции по сметки на Националната агенция за приходите, централния бюджет, Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система и бюджета на държавното обществено осигуряване, произтичащи от прилагането на ал. 12 – 15 (чл. 129, ал. 18 /нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г./).
Въпрос № 5:
В Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите и за обмен на информация” (обн. ДВ. бр.68 от 2015 г., в сила от 4 септември 2015 г.) липсва разпоредба, която да изисква от лицата, направили избор по чл. 4б, ал. 1 от КСО, да представят други документи и доказателства във връзка с исканата промяна.
Въпроси № 6 и 7:
Шестият и седмият въпрос се отнасят до задължителното пенсионно осигуряване и са от компетентността на Националния осигурителен институт.
Въпрос № 8:
Осигурителните вноски за държавните служители, включително тези, които имат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст след като средствата по индивидуалните им партиди са били прехвърлени от съответния универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии“, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване, се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и са за сметка на държавния бюджет (чл. 6, ал. 5 във връзка с чл. 157, ал. 6 от КСО).
Въпрос № 9:
Съгласно чл. 102, ал. 5 (нова – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДОПК условията и редът за издаване и използване на персонален идентификационен код, както и видовете декларации, документи или данни, които могат да се подават чрез използването му, се определят със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Заповедта се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите (http://nap.bg.).
Без оглед гореизложеното Ви уведомяваме, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) регистрираните лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 – 4 от ДОПК – името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца, адресите по чл. 8 и 28. Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2 на чл. 84 от ДОПК, се идентифицират чрез служебен номер.
Тъй като писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, запитванията по прилагане на данъчното и осигурително законодателство следва да са отправени от името на съответното задължено лице, да съдържат идентифициращите му данни и адрес за кореспонденция и да са подписани от представляващия подател или негов пълномощник, а когато са подадени по електронен път, да са подписани с електронен подпис.
На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (не се изисква нотариална заверка на подписите).

Оценете статията

Вашият коментар