2_1866/27.07.2009г.
Регламент (ЕИО) 1408/7 – чл.14, параграф 2, буква “б“;чл.14в, параграф „а“
ЗДДФЛ- чл.4
В запитаването си описвате, че изпълнителният директор на …………… – България AД. Има сключен бесрочен договор за управление и контрол с дружеството. Той е заел длъжност в ……….. – Германия за срок от 3 години. Ще получва възнаграждение само в Германия, като ще остане отговорен за ………….. България AД. Ще пребивава 3 години в Германия.
Въпросите, който поставяте са:
1.Съществува ли възможност здравните и социалните осигуровки на изпълнителният директор да продължават да бъдат внасяни в България?
2.Дължи ли се от изпълнителният директор данък в България върху доходите му от източник в Германия?
С оглед изложената от Вас недостатъчно конкретна фактическа обстановка и предвид действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове. Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО /чл.127, ал.1 от КСО/. На основание чл.40, ал.1, т.1 във връзка с чл.33 от Закона за здравно осигуряване, за лицата, работещи по договори за управление и контрол здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
По отношение на лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз/Европейското икономическо пространство, които осъществяват доходоносна трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС/ЕИП, са приложими Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент (ЕИО) 574/72 за определяне реда за прилагане на Регламент 1408/71.
За да се установи дали за дадено лице – работник/самоосигуряващо се лице в трансгранична ситуация, се дължат социални и здравноосигурителни вноски, трябва да се определи първо законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо изпълнителният директор на ……… АД е необходима конкретна информация относно това, дали той продължава да упражнява трудова дейност по договора за управление и контрол в България. Ако той упражнява трудова дейност по него, то той се явява наето лице по смисъла на Р1408/71 за тази си дейност в България. От особено значение е също така какъв вид дейност упражнява лицето в Германия – дали има статус на наето или на самостоятелно заето лице съгласно Регламент (ЕИО) 1408/71, както и определянето на термина „пребиваване” – на територията на коя държава-членка пребивава по смисъла на чл.1 от Регламент (ЕИО) 1408/71.
Принципно, приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на чл.13-17 от Регламента. В чл.13 параграф 1 е изведено като основно правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна-членка и това е законодателството на държавата на трудова заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС/ЕИП. В Регламента са предвидени и изключения, и по-конкретно особените правила в чл.14 параграф 2 за лицата, едновременно наети в две или повече държави-членки и чл.14в за лицата, които едновременно са наети на територията на една страна от ЕС и самостоятелно заети на територията на друга държава-членка.
Едновременноупражняваненатрудовадейносткатонаетолицена територията на две или повече държави от ЕИП:
Член 14, параграф 2, буква “б“, от Регламент (ЕИО) 1408/71 третира осигуряването на лицата, наети на работа в повече от една държава. Съгласно цитираната разпоредба, лице което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия.
Терминът „пребиваване“ се дефинира само като „Обичайно пребиваване“, по смисъла на чл.1з на Регламент (ЕИО) 1408/71. Съдът на Европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговия обичаен център на интереси.
Едновременна самостоятелна заетост на територията на държава от ЕИП и
трудова дейност като наето лице на територията на България:
Съгласно чл.14в, параграф „а“ от Регламент (ЕИО) №1408/71, ако параграф „б“ не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава-членка, е подчинено на законодателството на държавата, на чиято територия е наето на работа.
По смисъла на параграф „б“ на чл.14в, параграф „а“ не се прилага при условие, че държавата-членка, на чиято територия лицето е самостоятелно заето, е направила вписване в Анекс VII на Регламента. В този случай за лицето ще се прилагат едновременно законодателствата на двете страни по трудова заетост.
Ако дадена държава е избрала да бъде включена в Анекс VІІ, тя остава компетентна за дейностите на лицата като самостоятелно заети лица в случай, че теупражняват дейност на нейна територия. В следствие на това лицето попада под юрисдикцията на две страни – всяка ще е компетентна за дейността, която се упражнява на нейна територия.
Вторивъпрос:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
Статуса на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната; или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Най-честият случай на класифициране на дадено лице като чуждестранно е лицето да пребивава на територията на България по-малко от 183 дни през всеки 12-месечен период, като няма постоянен адрес в България, а също така и центърът на жизнените му интереси не е свързан с България.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България /чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ/.
Фактическата обстановка представена в запитването Ви не е достатъчна за да може да бъде определено лицето дали е местно или е чуждестранно по смисла на чл.4 от ЗДДФЛ. Следователно, ако изпълнителният директор на …………… България АД е местно лице, то той ще бъде данъчно задължен за придобити от него доходи от източници както в Република България, така и в Република Германия. Ако се определи като чуждестранно лице, би бил задължен за данъци само придобити от него доходи от източници в България.
Следва да имате в предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Германия има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която би могла да се приложи ако доходите получавани от лицето попадат сред доходите третирани от спогодбата.