2_910/17.07.2013г.
Регламент (ЕО) № 883/2004
чл.13(2) и 13(3)
В запитването описвате следната фактическа обстановка: Вие живеете и работите във Великобритания. От 01.05.2012г. се осигурявате като собственик на дружество, регистрирано във Великобритания. Прилагате документ описан от Вас като „доказващ внесени осигуровки” във Великобритания, който по своята същност касае само удържани данъци за данъчна година.
Собственик сте и на българско търговско дружество и се осигурявате и ще се осигурявате като самоосигуряващо се лице.
Поставяте следните въпроси:
?Може ли да се избегне това двойно осигуряване и да се осигурявате само във Великобритания, като българското Ви дружество продължи да осъществява своята дейност?
?Какви документи трябва даподадете към НАП …. за да се прекрати осигуряването Ви от 01.05.2012г., да Ви се заличат задълженията и да Ви бъдат възстановени недължимо внесените осигуровки в България?
Предвид изложената в запитването непълна фактическа обстановка, и съобразно приложимата през 2013г. нормативна база, изразявам следното принципно становище:
По отношение на лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица. За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени редица правила за определяне на приложимото законодателство по отношение на лица, осъществяващи дейност в две или повече държави – членки, в зависимост от това дали са заети или самостоятелно заети. Тези разпоредби представляват изключение от основното правило в регламента – „по месторабота”. Такива са разпоредбите на чл.13(1),13(2) и 13(3) от Регламент № 883/2004. За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (чл. 13(5) от Регламент 883/2004).
Тъй като в запитването си не посочвате като каква се квалифицира дейността която упражнявате във Великобритания- дейност като „заето лице” или дейност като „самостоятелно заето лице”, към момента не може да бъде извършена конкретна преценка относно товазаконодателството на коя държава членка, би било приложимо спрямо Вас. Възможни са следните две хипотези:
– Заето лице във Великобритания и самостоятелно заето лице в Р България – приложима е разпоредбата на чл. 13 (3) от Регламент 883/2004.
Съгласно чл. 13 параграф 3 от Регламент 883/2004, лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която то осъществява дейност като заето лице. За да се избегне евентуално манипулиране на приложимото законодателство, дейностите, които са незначителни по своето естество, не следва да се вземат предвид при преценка дали лицето обичайно осъществява дейност в две или повече държави–членки съгласно чл. 14 (5б) от Регламент 987/2009;
– Самостоятелно заето лице във Великобритания и самостоятелно заето лице в Р България – приложима е разпоредбата на чл. 13 (2) от Регламент 883/2004.
Съгласно чл. 14(6) от Регламент 987/2009 лице, което „обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави – членки“ е това, което едновременно извършва или редува една или повече отделни дейности като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки, независимо от естеството на тези дейности. В тези случаи, за да се избегне евентуално манипулиране на приложимото законодателство, дейностите, които са незначителни по своето естество, не следва да се вземат предвид при преценка дали лицето обичайно осъществява дейност в две или повече държави–членки (чл. 14 (5б) от Регламент 987/2009).
Лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице вдве или повече държави – членки е подчинено на законодателството на държавата-членка по пребиваване в случаите, когато самостоятелно заетото лице осъществява значителна част от дейността си в тази държава (чл. 13(2)(а) от Регламент 883/2004), респективно, когато самостоятелно заетото лице не пребивава в една от държавите-членки, в която осъществява значителна част от дейността си то е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му (чл. 13(2)(б) от Регламент 883/2004).
В член 1й на Регламент № 883/2004 терминът “пребиваване” се дефинира само като “мястото, където лицето обичайно пребивава”.
„Значителна част от дейността като самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава-членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на самостоятелно заетото лице се извършва там, без тя непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава–членка, като примерни критерии се вземат предвид оборотът, отработеното време, броят на предоставените услуги и/или доходът (чл. 14(8) от Регламент 987/2009). В рамките на цялостната оценка, дял по–малък от 25 % по отношение на оборота, работното време, броя на предоставените услуги и/или дохода, е показател за това, че в съответната държава–членка не се извършва „значителна част от дейността“ на самостоятелно заетото лице.
Регламент№ 987/2009 въвежда задължение за работодателя, или в зависимост от случая, заетото/самостоятелно заетото лице да уведомява институцията по приложимо право на съответната държава–членка. Коя е компетентната институция и кое лице има задължение да я уведоми зависи от това, кои от разпоредбите на регламентите са приложими в конкретната ситуация.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А 1, издаван от институцията, която е определена от компетентния орган (министър) на съответната държава–членка. С издаването на формуляра, компетентната институция на съответната държава–членка удостоверява, че законодателството на тази държава е приложимо спрямо съответното лице. Не съществува пречка, това обстоятелство да бъде удостоверено със задна дата – по време или дори след приключването на периода, подлежащ на удостоверяване.
За коригиране на здравноосигурителния статус на лица, които са били осигурени по схемаза социална сигурност в друга държава членка на ЕС е необходимо представяне на формуляр. Формулярът е удостоверение от което са видни периодите на осигуреност в другата държава членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.Данните посочени във формуляра севъвеждат като оправдателен документ в Допълнителния регистър на здравноосигурените лица на НАП, с цел удостоверяване на актуалния им здравноосигурителен статус. Приложимите формуляри за изясняване на здравноосигурителния статус са Е 101, Е 102, Е 103, Е 104 и Е 121, както и новите формуляри от сериите S, H, DA1.
Предвид изложеното, за да бъде коригиран здравноосигурителния Ви статус, е необходимо да представите в компетентната териториална дирекция или офис за обслужване на НАП, или във всяка структура на агенцията, независимо от постоянния Ви адрес, писмено искане за коригиране на здравноосигурителен статус (обр. ОКД 51), придружено от издаден формуляр за изясняване на здравноосигурителния статус. Искането следва да представите лично или чрез упълномощено от Вас лице (не се изисква нотариална заверка на пълномощното).
На основание чл.128, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Процедурата за прихващане и/или възстановяване е указана в чл.129 от ДОПК. Съгласно нея прихващането или възстановяването може да се извършва по писмено искане на лицето.
В случай, че Ви възникнат допълнителни въпроси по приложението на разпоредбите на регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС, може да ги зададете, като опишете подробно фактическата обстановка и поставите конкретни въпроси.