Третиране на дейността на фирма, съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Кодекса за социално осигуряване (КСО)

ОТНОСНО: Третиране на дейността на фирма, съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Кодекса за социално осигуряване (КСО)

В Дирекция ОДОП ……. постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-185 от 13.08.2019 г.
Съгласно изложената фактическа обстановка, американска фирма – спедитор, със седалище и адрес на управление в САЩ, и извършваща превоз на товари само на територията на САЩ, желае да сключи договор за поръчка с българска фирма. На същата ще бъде възложено осъществяването на дейността по приемане на заявки и обработката им по електронен път в американски web-сайтове, web-портали и web-платформи за управление на товари, като българската фирма няма да влиза в договорни отношения с клиентите и превозвачите. Българската фирма няма да изготвя съпътстващи товарите документи, както и договори с клиентите и превозвачите. На територията на България ще бъде само телефонният център по приемане и обработка на заявките, насочване на клиентите с товари към съответния превозвач, като телефонните обаждания ще се обслужват посредством web-приложение за управление на обажданията онлайн, което приложение не е обвързано с български компании за далекосъобщителни услуги. Българската фирма ще работи от името на американската фирма в американските web-сайтове, web-портали и web-платформи чрез регистрациите в същите на американската фирма като разходите за регистрации в изброените се поемат от същото лице, на българската фирма се предоставя само правото да оперира в тях от името на американската фирма. Спедиторската дейност ще се извършва от американската фирма само и единствено на територията на САЩ – клиентите с товари и превозвачите се намират на територията на САЩ и транспортът ще се извършва единствено и изцяло на територията на САЩ. Българската фирма ще е собственост на българско (местно) физическо лице и ще развива дейността си на територията на България, като услугата, която българската фирма ще предоставя на американската би могла да бъде извършвана от всяка точка на света по електронен път по описания по-горе начин.
За услугата, американската фирма ще дължи възнаграждение на българската фирма, определено по следния начин: ежемесечна твърда сума плюс почасово възнаграждение над тази сума, в зависимост от отработените човекочасове през месеца, което на свой ред ще се констатира от страните в ежемесечни протоколи за изпълнена и приета работа, като въз основа на договора и тези протоколи ще се издава фактура и ще се извършва плащането и бонуса за постигнатите резултати.
Посочвате, че посочената по-горе българска фирма все още не съществува като регистрирано юридическо лице в Агенцията по вписванията.
Във връзка с изложеното по-горе, поставяте следните въпроси:
1.За целите на ЗДДС, американската фирма какво лице представлява – данъчно задължено или данъчно незадължено?
2.Услугата, която българската фирма ще извършва към американската, попада ли в дефиницията, посочена в чл.21, ал.6 от закона – услуги, извършвани по електронен път?
3.Къде ще бъде мястото на изпълнение на услугата, извършена от българската към американската фирма?
4.Подлежи ли на задължителна регистрация по ЗДДС българската фирма?
5.Ако българската фирма се регистрира по ЗДДС (доброволно или задължително), при издаването на фактура към американската фирма за извършената услуга, следва ли да начислява данък върху добавената стойност върху данъчната основа? Ако не трябва, кое основание за неначисляване следва да се посочи във фактурата?
6.Ако българската фирма е регистрирана по ЗДДС, има ли право на приспадане на данъчен кредит за доставките, свързани с дейността й на изпълнител на американската фирма?
7.Каква следва да бъде основната дейност на българската фирма, при положение, че описаната по-горе такава ще е единствената за юридическото лице:
-52.29 – други спомагателни дейности в транспорта;
-82.20 – дейност на телефонни центрове за услуги;
-63.99 – други информационни услуги, некласифицирани другаде.
– или друга;
8.В зависимост от определения код на икономическа дейност на българската фирма, необходимо ли ще е издаване на някакъв лиценз, разрешително, заплащане на такси или друго за осъществяване на дейността?
9.Лицата, наети по трудов договор, следва ли да се осигуряват съгласно българското законодателство?
10.Какъв ще е кодът на длъжността на наетите лица?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност и прилагането на осигурителното законодателство, изразявам следното принципно становище:
По Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС):
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за неговото прилагане (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят – в Общността или извън нея.
Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от трета държава, съгласно текстовете на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011г., е необходимо удостоверяването на статута му. Съгласно член 18, пар. 3 от същия, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността или
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В случай, че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо, че същият не притежава идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчнозадължено лице, разбира се след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.
По отношение на поставения от Вас втори въпрос в горецитираното запитване, следва да имате предвид, че услугите, извършвани по електронен път са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги. Съгласно цитирания чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г., понятието „услуги, предоставяни по електронен път“, съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. Като услуги, които не биха попаднали в понятието „услуги, предоставяни по електронен път“, са посочени:
-услугите за радио и телевизионно излъчване;
-телекомуникационни услуги;
-стоки, за които заявката и нейната обработка се извършват по електронен път;
-компактдискове, дискети и подобни материални носители;
-печатни материали като книги, бюлетини, вестници или списания;
-дискове и аудиокасети;
-видеокасети и дигитални видеодискове;
-игри на компактдиск;
-консултантски услуги като юридически услуги и услуги на финансови консултанти, предоставяни на получатели по електронната поща;
-услуги по обучение, при които съдържанието на курса се преподава от учител чрез интернет или електронна мрежа (а именно, чрез дистанционна връзка);
Също така, в Параграф 1 на чл.7 от Регламент (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. не обхваща и следните случаи:
-услуги за физически ремонт на компютърно оборудване, извършвани в автономен режим;
-услуги за съхраняване на данни в автономен режим;
-услуги за рекламиране и по-специално във вестници, афиши и по телевизията;
-услуги от тип телефонни служби;
-учебни услуги за дистанционно обучение като курсове по пощата;
-стандартни услуги по продажби на търг, основани на пряка намеса на човешки фактор, независимо от това по какъв начин се правят офертите;
-телефонни услуги с видеокомпонент, наричани още „услуги за видеотелефония“;
-достъп до интернет и глобалното интернет пространство;
-телефонни услуги, предоставяни през интернет.
Въз основа на гореизложеното и запитването Ви, считам, че предлаганата от българското лице услуга не попада в определението за услуги, извършвани по електронен път.
Установяването на мястото на изпълнение на предлаганата от българското данъчно задължено лице услуга е в пряка зависимост от нейната същност, както и от статута на получателя по същата доставка.
Предвид фактическата обстановка във Вашето запитване, считам, че предоставяната от българската фирма услуга към американската такава може да бъде определена като услуга, свързана с обработка на данни (чрез приемането на заявки и обработката им с приложение в електронен формат).
Във връзка с изложеното по-горе, мястото на изпълнение на такъв вид услуга, предоставяна от българското данъчно задължено лице и ако получател по същата е данъчно незадължено лице, следва да се определи по реда на чл.21, ал.5, т.2, б. “г“ от ЗДДС, а именно, мястото, където е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване получателят на същата. Когато получател е лице, което е установено на територията на Съединените Американски Щати (САЩ), мястото на изпълнение на описаната услуга е извън територията на страната.
В хипотезата на получател по същата услуга – данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда и условията на чл.21, ал.2 от материалния закон, т.е., в случая на запитването, мястото на изпълнение в тази хипотеза ще е територията на САЩ – отново е място, извън територията на страната.
Предвид изразеното по-горе становище, мястото на изпълнение на доставката на услуга и в двете разгледани хипотези е извън територията на страната и приходът от същите не представлява облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от закона във връзка с ал.1 на същата правна норма. Поради изложената причина не е налице основание за задължителна регистрация за лицето – доставчик на основание чл.96 от ЗДДС. Също така, тъй като клиент на услугата на българската фирма е лице, което е установено на територията на трета страна (САЩ), за същата не възниква задължение за регистрация на основание чл.97а от закона.
Съгласно чл.2, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от същия закон е всяка доставка на стока или услуга по чл.6 и 9 от същия, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид изложеното по-горе, мястото на изпълнение на извършваната от българската фирма услуга към американската фирма е извън територията на страната, поради което, същата не представлява облагаема доставка на услуга по смисъла на чл.12, ал.1 от закона и не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност. Основанието, което следва да се посочи в издадения от доставчика данъчен документ (фактура) е правното основание от материалния закон, определящо мястото на изпълнение на доставката в зависимост от статута на получателя.
Когато Вашият клиент (американската фирма) е със статут на данъчно незадължено лице и мястото на изпълнение е там, където е установено това лице, основанието, което се посочва за неначисляване на данък от регистриран по материалния закон доставчик е нормата на чл.21, ал.5, т.2, б. „г“ от ЗДДС. Когато статутът на клиента го определя като данъчно задължено лице, основанието, което следва да се посочи е текстът „чл.21, ал.2“.
По отношение правото на приспадане на данъчен кредит от регистрирано по закона лице, Ви обръщам внимание на разпоредбите на Глава седма от Закона за данък върху добавената стойност. Регистрирано по същия закон лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави, както и начисления данък при внос на стоки по чл.56 и чл.57 от закона, и изискуемия от него данък като платец по Глава осма от същия закон, когато използва същите тези стоки и услуги за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В тази връзка и за целите на ал.1 на чл.69 от материалния закон, за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. Няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 от закона, когато е налице някое от ограниченията по чл.70 от същия нормативен акт.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Относно реда за осигуряване на лица, наети от българска фирма, с които ще бъдат сключени трудови договори по Кодекса на труда:
Обвързването на осигуряването с полагане на труд е основен принцип в системата на държавното обществено осигуряване, изведен в разпоредбата на чл. 10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Наетите лица, които упражняват трудова дейност, подлежат на задължително държавно обществено осигуряване. Осигуряването им следва да се извършва съобразно правоотношението с българската фирма, съответно на основанието, на което се полага трудът.
След като българската фирма ще сключи трудови договори по Кодекса на труда, е налице трудово правоотношение. Осигуряването на работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО – задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:
1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
2. (изм. ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица;
3. основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
На основание разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за ДОО за наетите по трудово правоотношение лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. (чл.127, ал.1 от КСО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за осигурените лица по трудово правоотношение се дължат и внасят върху дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО в определеното съотношение между осигурителя и осигуреното лице.
С оглед цитираните нормативни разпоредби, при възникнало трудово правоотношение по Кодекса на труда и извършване на трудова дейност, осигуряването на наетите лица следва да се осъществява по гореописания ред.
По отношение определяне основната икономическа дейност на осигурителя, когато осъществява само една икономическа дейност, както и кода на длъжността на наетите лица, отговарям следното:
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ) за лицата, работещи по трудови правоотношения и по чл. 4, ал. 1, т. 7 и т. 8 от КСО, месечният осигурителен доход не може да бъде по малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен по реда на чл. 1, ал. 2-6.
Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на НЕВДПОВ основната икономическа дейност на осигурителя се определя съобразно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в ЗБДОО за всяка календарна година.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за статистиката, Националният статистически институт разработва и поддържа националните статистически класификации, номенклатури, стандарти и методики. Класификацията на икономическите дейности – версия 2008, за краткост наричана КИД-2008, е утвърдена със Заповед № РД 07-316 от 29.11.2007 г. на Председателя на Националния статистически институт. Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) и приложенията към нея – методологични и обяснителни бележки и други материали по използването й, са публикувани в Интернет-страницата на Националния статистически институт.
Предвид изложеното, предоставянето на методологични становища по въпроси, свързани определянето на икономическата дейност, не е от компетентността на Националната агенция за приходите. За отговор на поставения въпрос следва да се обърнете към компетентния орган Националния статистически институт.
Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – приложение № 2 към Заповед № РД-01-931 на министъра на труда и социалната политика от 27 декември 2010 г. (т. 3 от забележките към Приложение № 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г.).

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.

5/5

Вашият коментар