ОТНОСНО: Търговия с авточасти
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ постъпи Ваше писмо с вх. № …….. 27.05.2019 г.
Предметът на дейност на дружеството е покупко-продажба на авточасти. Основно продажбите се извършват със съдействието на куриерски фирми, по които се изпращат частите до крайните клиенти. След преглед на стоката от страна на клиента и неговото одобрение, се получават парите чрез наложен платеж. Дружеството не разполага със собствен онлайн магазин или собствена онлайн платформа за продажби. За рекламиране на стоката се използват Фейсбук, Mobile.bg, Cars.bg, OLX, където се публикуват снимки и характеристики на предлаганата стока. Поръчките се извършват по телефона или на имейл. Малка част от продажбите се извършват на място в търговския обект. Дружеството не е регистрирано по ЗДДС.
Въпроси:
1. Тъй като контактите с клиентите и цялата кореспонденция с тях се осъществява по електронен път, какви са необходимите документи, които трябва да се издават, след като получавате парите едва след като клиентите са получили и приели стоката?
2. Как би следвало да се третира дейността на дружеството – като стандартна търговия на дребно или като онлайн търговия?
3. Задължително ли е дружеството да има собствен онлайн магазин?
4. Трябва ли дружеството да спазва изискванията, валидни за онлайн търговците?
5. Има ли някакви специални разпоредби и срокове, които трябва да се спазват?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбите на Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Една част от въпросите в отправеното запитване не са свързани с прилагане на данъчното законодателство и считам, че приходната администрация не е компетентна и не би могла да се ангажира с отговор по тях.
По прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Търговията със стоки чрез поръчки по телефон или електронен адрес не се различава от обикновената търговия – има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.
Поради това, приложимите счетоводни и данъчни разпоредби, са еднакви с тези, които се прилагат за търговци, извършващи същата дейност чрез реални магазини.
Приложимите нормативни актове при счетоводно третиране на покупко-продажба на стоки са: Закон за счетоводството (ЗСч); Националните счетоводни стандарти (НСС); Общи разпоредби към НСС; НСС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси; НСС 18 Приходи.
Законът за счетоводството изисква от предприятията да отразяват стопанските си операции на основата на документалната обоснованост, като спазват изискванията за съставянето на документите, заложени в него. Независимо от характера на търговията (магазина – стационарен, онлайн или офлайн), счетоводството на предприятието следва да е основано на принципите за текущо отразяване на стопанските операции, принципа на начисляването, принципа за съпоставимост на приходи и разходи и други, посочени в счетоводния закон.
При придобиване стоките се оценяват и записват в счетоводството по историческа цена. При закупуване на стоки търговецът следва да отрази придобиването им на основание издадения му от доставчика първичен счетоводен документ. При продажбата на стоките (отписване) се прилагат методите, посочени в НСС 2.
За да бъде коректно представено в счетоводството на предприятието движението на стоките по веригата покупко-продажба (придобиване-потребление), е необходимо данъчно задълженото лице да води и аналитична отчетност в количествено и стойностно изражение.
Счетоводното третиране на реализираните приходи от търговия със стоки, в т.ч. и по възприетия от дружеството начин, е регламентирано в НСС 18 Приходи. Основният счетоводен принцип, залегнал в НСС 18 за отчитане на приходите от продажби, който е обект на проверка, е приходът да се отчита на принципа на начисляването. Това означава, че търговецът следва да отрази в счетоводството си приходи от продажба на стоки към момента, в който те са напуснали патримониума на неговото предприятие. Друг счетоводен принцип, който следва да се спазва, е този за съпоставимост на приходи и разходи. Този принцип изисква към момента на изпращането на стоката към клиента, едновременно с отразяването на приход от продажбата, да се изпише от наличност стоката, количествено и стойностно.
С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч изчерпателно са посочени лицата, които са предприятия и са задължени да спазват изискванията на счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и форма на документи. Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което изискванията на чл. 6 от същия закон са приложими по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия, независимо дали въз основа на тях ще се осчетоводяват разходи или приходи.
В съответствие със ЗСч, данъчният материален закон изисква от търговците да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи. Принципът за документална обоснованост на информацията е намерил отражение в чл. 10 от ЗКПО, който препраща към съдържанието на понятието, уредено с разпоредбите на ЗСч. Както е посочено в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в издаден първичен счетоводен документ липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват (платежни документи, общи условия на сайтове, договори, транспортни документи, документи от куриерска фирма, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия).
Следователно, за данъчни цели е необходимо едновременно да се удостовери:
– документална обоснованост на счетоводния разход – първичен счетоводен документ, който да съдържа изискуемата по ЗСч минимална информация или други документи, удостоверяващи липсващата информация;
– реалност на отразената стопанска операция
При липса на документална обоснованост и реалност на сделките, ще е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
При установяване на извършени продажби, от които не са отчетени счетоводни приходи в нарушение на счетоводното законодателство, ще са приложими разпоредбите на чл. 77 или чл. 78 от ЗКПО, в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
При възникване на необходимост от отговор на конкретен въпрос във връзка с прилагането на норма или норми от ЗКПО, може да поискате изразяване на становище извън това, което вече е пояснено в настоящия отговор. По въпроси, които са относими към прилагане на счетоводното законодателство, НАП не е компетентна да изразява становища.
По прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност:
Задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е предвидено за всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.
За да е налице задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 от закона, е необходимо да са изпълнени кумулативно няколко условия:
– получателят на услугата да е данъчно задължено лице;
– мястото на изпълнение на услугата да е на територията на страната и да е облагаема;
– данъкът да е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2
Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В следващите разпоредби на чл. 3 се определя кои дейности представляват независима икономическа дейност и кои не се третират като такава. Съгласно ал. 2 на посочената по-горе разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Предвид гореизложеното, българското дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на характера на доставката е необходимо да се определи нейното място на изпълнение. Мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя по реда на чл. 21 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Тъй като българското дружество е установило независимата си икономическа дейност в страната, мястото на изпълнение на доставките на рекламни услуги от Фейсбук е на територията на България.
Последното от условията, което следва да е изпълнено, е данъкът да е изискуем от получателя. По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Предвид гореизложеното, за българското дружество възниква задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1, при условие, че е получател на рекламни услуги, предоставени от Фейсбук или друг чуждестранен доставчик.
По прилагане на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./:
По въпросите, свързани с онлайн магазин, отговор ще получите от ЦУ на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложеното в запитването. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установят други факти, дружеството не може да се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.