удостоверяване на качеството “местно лице“ за данъчни цели върху формуляр на чуждестранна данъчна администрация

3_460/28.02.2018 г.

ДОПК, чл. 88, ал. 1;
ДОПК, чл. 89;
ДОПК, чл. 90, ал. 1

Относно: удостоверяване на качеството “местно лице“ за данъчни цели върху формуляр на чуждестранна данъчна администрация

От изложеното в запитването става ясно, че от юли 2015 г. лицето е започнало работа във фирма в Холандия с едноседмичен трудов договор, който автоматично се подновява. Заплаща му се за период от четири седмици. Пояснява се, че удръжките, които се правят върху дохода през годината, се изчисляват приблизително. В края на годината, след представяне на документи за годишен доход и удържан данък, се прави преизчисление дали се дължи данък или има надвнесен такъв. Уточнено е, че в случая се касае за надвнесен данък. Подадени са документи за връщане на надвнесения данък в Холандия, лицето е одобрено, но Холандската данъчна администрация иска отчет за доходите му от България (европейски формуляр). Такъв европейски формуляр се изисква и представя и от граждани на други европейски държави като Полша, Словакия, Унгария, Румъния и др. като те нямат проблем с издаването на този документ. Национална агенция по приходите (НАП) е издала формуляр, който лицето е превело и представило в Холандия. Твърди се, че същият не е признат, защото не бил европейски образец, поради което за лицето е налице загуба от надвзети данъци.
Във връзка с горното е поставен въпроса как може да завери искания отчет за доходите?

При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм. ДВ бр. 15 от 16 февруари 2018 г.) е изразено следното становище:
Административното обслужване на юридическите и физическите лица се извършва от НАП при спазване на принципите, установени в ДОПК, Закона за администрацията и в Административнопроцесуалния кодекс, както и при гарантиране спрямо клиентите на НАП на равен достъп до административните услуги и до информация за административното обслужване.
Правилата относно административното обслужване, осъществявано от органите на НАП, са регламентирани с разпоредбите на дял втори, глава XII от ДОПК. Компетентни да издават удостоверения и документи по смисъла на чл. 88 от ДОПК са органите по приходите на НАП към съответната териториална дирекция, определена по общия ред на чл. 8 от ДОПК. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 88 от ДОПК указва, че НАП издава документи от значение за признаване, удостоверяване или погасяване на права или задължения.
Съгласно нормата на чл. 89, ал. 1 от ДОПК, документът по чл. 88 от същия закон се издава по инициатива на заинтересованото лице, чрез подаване на искане за издаване на документ до компетентната териториална дирекция (ТД). Към искането за издаване на документите по смисъла на чл. 88, ал. 1 от ДОПК, се прилагат и доказателствата за наличие на основанията, предвидени в закон /ако има такива/, за издаването на документа. Тези доказателства ще бъдат различни, в зависимост от това какво правоотношение касаят.
Искането до НАП за издаване на документ се подава чрез депозиране в компетентната ТД на НАП по регистрация на лицето, но също така може да се подаде и чрез депозиране във всяка друга ТД на НАП (чл. 89, ал. 2 от ДОПК). Възможността за подаване на искането чрез всяка териториална дирекция е предвидена в ДОПК, за да се улесни административното обслужване на лицата. В този случай, искането се препраща на компетентната ТД на НАП да издаде искания документ. Освен това искането може да се подаде до компетентната дирекция по електронен път или да се изпрати чрез лицензиран или регистриран пощенски оператор.
В настоящия случай, за да бъде удостоверено от НАП качеството на „местно лице“ върху формуляра на чуждестранната данъчна администрация, е необходимо да се подаде искане за издаване на удостоверение за местно лице, към което да бъде приложен и формулярът, задължително придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
След извършена проверка съгласно разпоредбите на ДОПК органите по приходите могат да заверят формуляра, ако лицето отговаря на критериите за „местно физическо лице“ съгласно съответната СИДДО или да откажат заверка при липса на основание.
Съгласно чл. 90, ал. 1 от ДОПК, документите по чл. 88, ал. 1 се издават в 7-дневен срок от постъпване на искането, ако не е предвиден по-кратък срок. Когато искането е подадено чрез друга териториална дирекция, срокът за издаване е 14-дневен от подаването му.

Оценете статията

Вашият коментар