Изх. № 08-П-27
Дата: 18.09.2020 год.
ЗМДТ, чл. 14, ал 1.
ОТНОСНО: указания по прилагане разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №………..06.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В дирекция МДТ е подадена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, с приложени към декларацията: разрешение за ползване на строеж с възложител „………….“ АД и таблица за разпределение на идеални части от жилищна сграда с ново ниско и високо свободно застрояване и подземно застрояване, принадлежащи към самостоятелните обекти в сградата.
Съгласно скица на Агенцията по геодезия, картография и кадастър юридическото лице притежава гараж в сграда на етаж – 1, с брой нива 1, с площ по документ 1 670,44 кв. м.
В таблицата за разпределение на идеалните части са посочени самостоятелните обекти, застроената площ в кв.м, полезната площ, идеални части от обслужващите ги части в %, идеални части от обслужващите ги части в кв. м, идеални части от общите части в %, идеални части от общите части в кв. м, обща площ в кв. м, идеални части от земята в %, идеални части от земята в равностойна площ в кв. м.
При деклариране на притежаваните паркоместа като обекти с декларация по чл. 14 ЗМДТ юридическото лице посочва идеална част с площ в кв. м от подземния паркинг.
Съгласно представен нотариален акт юридическото лице продава 30,68 от 1 670, 44 идеални части от подземен паркинг, разположен на сутеренен етаж, който паркинг по кадастрална карта и кадастрални регистри е самостоятелен обект в сграда със съответен идентификатор, с право на реално ползване на тези идеални части, обособени съгласно одобрен архитектурен проект и таблица за техническите показатели, като паркомясто с полезна площ от 12,50 кв. м, ведно с 1,707% идеални части от обслужващите сутерена общи части, както и с 0,393% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, равняващи се на 5,55 кв. м, в т.ч. 1,837% от общите части на паркинга.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Как следва купувачът да декларира закупените идеални части от подземен паркинг, като право на реално ползване на тези идеални части или като идеална част от паркинг?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на местата за паркиране е тясно свързан с правния статут на тези обекти в нормативната уредба.
С допълнение на чл. 37, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), обн. ДВ бр. 101 от 2015 г., е въведено изрично правило за осигуряване на места за паркиране в сгради в режим на етажна собственост. Според това правило местата за паркиране в сграда в режим на етажна собственост се осигуряват с инвестиционния проект в:
1. паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата, или
2. паркинг – гараж със статут на обща част в сградата, или
3. отделни места за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата.
В последния случай паркоместата имат статут, подобен на мазетата и таваните и сделки на разпореждане с тях могат да се извършват само в качеството им на принадлежност и заедно със самостоятелните обекти, към които принадлежат. Изискването е това да е предвидено в инвестиционния проект на сградата.
В конкретния случай паркоместата нямат статут на принадлежности към съответни самостоятелни обекти в сградата /няма такива данни/ и не са разположени в паркинг със статут на обща част. Самостоятелен обект с отделен идентификатор е целият подземен паркинг. В тази връзка лицата, придобили паркоместа, които са идеални части от паркинга, следва да ги декларират като собственици на идеални части от него (30,68 от 1 670,44, представляващи 12,50 кв. м), като в т.ч. следва да бъдат декларирани и придобитите идеални части от обслужващите паркинга общи части (1,707 %). Правото на реално ползване на определена площ /паркомясто/ от целия паркинг, което ползване се разпределя с архитектурния проект на сградата, е вид споразумение за фактическо ползване, което няма правно значение за данъчното облагане.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/