указания по прилагане разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/

Изх. № 08-В-5
Дата: 24.03.2020 год.
ЗМДТ: чл. 25, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 25, ал. 3.

ОТНОСНО: указания по прилагане разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/

Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №…../03.02.2020 г., молите за разяснения по прилагане на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗМДТ в следните хипотези:
1. Лице е декларирало през 1998 г. собственост върху недвижим имот – жилище, като основно жилище. Върху имота има учредено право на ползване на друго лице, като данъчно задължено лице в партидата е ползвателят. През 2017 г. лицето придобива друг имот – жилище, което декларира като основно.
2. Лице е декларирало през 2001 г. недвижим имот – жилище, посочено като основно жилище. Сградата, в която се намира жилището, е културна ценност и съгласно чл. 24 ЗМДТ лицето е освободено от данък върху недвижимите имоти. През 2001 г. лицето е декларирало и друг имот – жилище, също като основно жилище, за което ползва данъчно облекчение съгласно чл. 25, ал. 1 ЗМДТ.
3. Лице е декларирало през 1998 г. недвижим имот – къща, отбелязана като основно жилище. През 2007 г. лицето прехвърля собствеността върху част от сградата в имота, като си запазва правото на ползване и остава данъчно задължено лице в новата партида.
4. Лице е декларирало през 1998 г. идеални части от право на собственост върху недвижим имот – жилище, декларирано като основно жилище. През 2018 г. лицето придобива още идеални части от същия имот, които също декларира като основно жилище.
5. Лице е декларирало през 2000 г. недвижим имот – жилище, представляващо етаж от къща, като основно жилище. През 2007 г. лицето придобива още един етаж от същия имот – къща, който също декларира като основно жилище в отделна партида.
Предвид изложената в различните хипотези фактическа обстановка бихте искали да получите разяснения относно наличие или не на право на ползване на данъчно облекчение за основно жилище по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ, както и от кой момент следва да се начисли данък върху недвижимите имоти.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗМДТ за имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление. За жилището, придобито през 1998 г., собственикът не е данъчнозадължено лице, тъй като върху него е учредено право на ползване на друго лице. Съгласно разпоредбата на алинея 3 на чл. 11 ЗМДТ при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
Облекчение за основно жилище може да ползва само данъчнозадължено лице, което означава, че в разглежданата хипотеза за първото жилище собственикът не може да ползва преференция. Независимо че е декларирано повече от едно основно жилище, считам за допустимо лицето да се възползва от правото на данъчно облекчение, дадено му с чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, за втория придобит недвижим имот. В случая чл. 25, ал. 3 ЗМДТ не намира приложение, тъй като лицето не e имало основание и реално не е ползвало облекчение за две жилища.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ се освобождават от данък: сградите – културни ценности, когато не се използват със стопанска цел. Като културна ценност сградата се освобождава изцяло от данък върху недвижимите имоти на основание цитираната разпоредба. Правото на ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ няма отношение към жилището в сградата – културна ценност, поради което считам, че е налице основание лицето да ползва данъчно облекчение за второто декларирано жилище.
По трети въпрос:
Тъй като от изложената в писмото Ви фактическа обстановка не става ясно дали цитираният имот – къща е еднофамилен или многофамилен, дали е прехвърлен етаж от къща, който представлява обособен обект, самостоятелно жилище (с отделен вход или самостоятелен достъп) или са прехвърлени идеални части от правото на собственост върху къща, считам, че във втория случай е допустимо признаването на право на ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ по двете партиди, тъй като се отнасят за части от един и същ имот.
По четвърти въпрос:
В съответствие с отговора на трети въпрос, считам, че е допустимо признаване на право на ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ и в тази хипотеза. Лицето е придобило още идеални части от същия имот – жилище и има право да ползва облекчение за целия имот.
По пети въпрос:
За разлика от отговора на трети въпрос в конкретната хипотеза е посочено, че лицето придобива собственост върху отделен етаж от къща, под нов партиден номер. Въпреки това отново не става ясно дали къщата е еднофамилна или многофамилна, т.е. дали етажът от къща представлява самостоятелен обособен обект – жилище. В случай че това е така, на основание чл. 25, ал. 3 ЗМДТ данък се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища, от началото на 2019 г. Но в случай че етажите от къща не са самостоятелни обекти, то тогава биха били налице основания за ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Деклариране на авансов данък по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходи, придобити през четвъртото тримесечие във връзка с промените в

Изх. № 26-М-280Дата:21.10.2015 год.ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 4;ЗДДФЛ, чл. 44, ал. 4;ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 13.Относно: Деклариране на авансов данък по