Изх. № 94-И-90Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО:Уважаеми господин
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № /18.05.2007 г.,Ви уведомява следното:
I. По отношение прилагането на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (обн. ДВ. бр.63/2006 г., изм. бр.86/2006 г., бр. 105/2006 г., бр. 108/2006 г., бр. 37/2007 г.) задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Съгласно ал. 2 към чл. 118 от ЗДДС фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните, техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ. бр. 106/2006 г., изм.бр.7/2007 г.).
Съгласно чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от документирането с първичен счетоводен документ лицата задължени да използват фискално устройство издават фискална касова бележка за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането е по банков път. Фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като задължително се предоставя на клиента едновременно с получаване на плащането.
Съгласно цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., всяко плащане, включително когато е извършено чрез дебитни или кредитни карти подлежи на регистриране чрез фискално устройство като част от оборота на търговския обект.
За постигане на по-детайлна и ясна отчетност в случай на извършване на плащания различни от тези в брой за приключване на фискалната касова бележка би могло да се използва някои от допълнителните клавиши за плащане сподходящо програмирано наименование (например: “с карта“).
Прилагането на такъв начин на програмиране и регистриране позволява в рамките на деня сумата, платена с карта чрез РО8-терминал да бъде визуализирана чрез пускане на дневен финансов отчет. В отчета тази сума се отпечатва на отделен ред заедно с програмираното наименование.
II. По отношение на въпросите, касаещи прилагането на счетоводното законодателство:
препрати по компетентност Вашият въпрос по счетоводното законодателство с изх. …/04.06.2007 г. на Дирекция „Данъчна политика “ при . С писмо Изх. № …./19.06.2007 г. Дирекция „Данъчна политика“ при МФ даде следното становище:
„Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводство, счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването с един от основните счетоводни принципи, а именно текущо начисляване. Съгласно този принцип, приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. В тази връзка при издаване на касова бележка за заплащане на дадена стока или услуга с дебитна или кредитна карта на клиент, тази транзакция следва да се представи в счетоводните книги на предприятието като увеличение на вземанията от клиенти срещу увеличение на приходите от продажби на стоки/услуги, респ. увеличение на пасивите. С извършената от банката транзакция, отчитаща извършеното плащане чрез дебитната/кредитна карта от клиента в счетоводните книги на предприятието следва да се представи съответното увеличение на паричните средства в банката и едновременно с това да се закрие възникналото вземане от клиента.
С оглед гореизложеното считаме, че не е налице двойно осчетоводяване на едни и същи постъпления като приход, поради което Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти не нарушава изискванията на Закона за счетоводството.“
//
‘