въпроси по прилагане на ЗДДС и счетоводното законодателство

.№ ………………
Дата, ………………..
До
………………………
Копие:
………………………
Относно: въпроси по прилагане на ЗДДС и счетоводното законодателство
Уважаемигосподин ……………….,
Във връзка с Вашето запитване, получено вс вх. № ………………., на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първи поставен въпрос, касаещ документиране на доставки, свързани с осъществяване на международен транспорт и третирането им за целите на ЗДДС, както и начина на счетоводно отчитане на сумите, постъпили в дружеството в качеството му на доверител на чуждестранния контрагент:
Във връзка с неизяснената фактическа ситуация по въпроса, следва да имате предвид, че:
По повод на получените от Вашето дружество данъчни документи за международен транспорт, осъществен от фирми-превозвачи, може да се приеме, че за стоките, изнесени от Вашето дружество в изпълнение на договор за спедиция, е организиран превоз на товари от място на територията на страната до място извън нея.
Видно от запитването Вашето дружество се задължава да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар (хипотезата по чл. 361 от Търговския закон). Предвид това се счита, че е налице договор за спедиция, като вид комисионен договор, като Вашето дружество може да сключи договора за превоз от името на доверителя, но винаги за негова сметка.
За целите на ЗДДС определение на “спедиторска услуга“ е дадено в чл.19 ЗДДС, съгласно който такава услуга е организирането на международен транспорт срещу насрещна престация.
Съгласно т.6 на чл.17 на същия закон извършването на спедиторски услуги се счита за доставка на услуги, пряко свързани с международен транспорт.
На основание на посочените норми и предвид изложеното в писмото, може да се приеме, че Вашето дружество извършва спедиторски услуги, пряко свързани с международен транспорт по чл.17, т.6 от ЗДДС, които по смисъла и при условията на закона се считат за износ (чл.14, ал.1 т.3 ЗДДС). Тези доставки подлежат на облагане съгласно чл.54, ал.1 ЗДДС с данъчна ставка – нула. Документирането им се извършва с издаване на опростена фактура, която се отразява в справката-декларация и се описва в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Спедиторските услуги попадат в хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ЗДДС, защото спедиторът извършва услугата на доверителя (товародателя) от свое име и за сметка на доверителя. Следователно Вашето дружество се счита за доставчик по две доставки: едната е между Вас и доверителя по повод извършването на услугата – предмет на осъществената от транспортната фирма доставка, а другата – доставката на услуга между Вас и доверителя, чиято данъчната основа съответства на насрещната престация (комисионното възнаграждение) по договора за спедиция. И двете доставкиса с режим на износ по ЗДДС на основание чл. 14, ал.1, т.3 от закона. Датата на възникване на данъчното събитие за тези доставки се определя в съответствие с изискванията съответно по чл.83, ал.2, т.2 и т.3 на ЗДДС. Предвид това третирането на тези услуги за целите на ЗДДС не допуска документирането на доставките да се извърши с един данъчен документ, когато не съвпадат датите на възникване на данъчните събития. Това означава, че по принцип следва да бъдат издадени две опростени фактури за двете облагаеми доставки, подлежащи на облагане с нулева ставка (чл.54, ал.1 от ЗДДС).
Във връзка с оказаната спедиторска услуга следва да се има предвид, че за същата е следвало да бъде получено възнаграждение, което съответно да бъде отчетено като счетоводен приход, който от своя страна се включва при определяне на облагаемата печалба по реда на ЗКПО. Липсата на възнаграждение за оказаната спедиторска услуга противоречи на икономическата логика, като се има предвид че по същността си извършването на тази услуга представлява възмездна търговска сделка, за която се дължи възнаграждение (чл.361 от ТЗ). С оглед на това, по отношение на определяне на облагаемата печалба по реда на ЗКПО е необходимо да се имат предвид разпоредбите на Раздел ІV от Глава първа на същия закон, регламентиращи предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и по-конкретно чл.14 във връзка с чл.15.
Липсата на документирано възнаграждение поставя под въпрос както характера на услугата, така и данъчното и третиране по ЗДДС като такава за износ, тъй като както по ТЗ, така и по ЗДДС услугата е възмездна.
По поставения въпрос за начина на счетоводно отчитане на сумите, постъпили в дружеството в качеството му на доверител на чуждестранния контрагент:
С оглед на регламентираното с чл.25, т.15 от Устройствения правилник направомощие на Дирекция “Данъчна политика“ да изготвя становища по въпросите на практическото прилагане на счетоводното законодателство, с писмо Изх. № …………….. запитването Ви е изпратено с искане за становище до посочения компетентен орган.
С писмо № ……………., копие от което прилагам, Дирекция „Данъчна политика” е изразила становище по зададените от Вас въпроси.
По втория поставен въпрос: „Как трябва да документираме получените аванси по бъдещ износ? Как да бъдат отразени в дневника за продажбите и СД по ДДС?
За да бъде определен режимът, който ще бъде приложен при възникването на данъчно събитие, е необходимо да бъде изяснено за какъв вид доставка е предназначено съответното авансово плащане – по освободена или по облагаема доставка.
В случай, че са налице документи, от които да е видно, че полученият аванс е за бъдещ износ, то за него следва да бъдат приложени разпоредбите като за износ, т.е. за доставката следва да бъде приложен чл.54 от ЗДДС и тя представлява облагаема доставка със ставка нула.
За аванса следва да се издаде опростена фактура на основание чл.97, ал.7, т.1 от ЗДДС.Получените и документирани авансови плащания следва да се отразят в дневника за продажбите и в клетка 02 (данъчна основа на износа) от справката-декларация по ЗДДС.
Разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗДДС не е приложима в случаите на получен аванс по повод на бъдещ износ. В тази връзка, след изтичането на календарния месец, следващ месеца, през който е получено авансовото плащане не възниква задължение да се извърши корекцията по реда на чл.14, ал.3 от ЗДДС, независимо, че към този момент лицето не разполага с документите за доказване на износа, визирани в чл.12 от ПЗДДС.
Ако впоследствие се извърши прехвърляне на собствеността върху стоките или вещните права върху тези стоки или услугите и регистрираното по ЗДДС лице не се снабди с документите за доказване на износа, предвидени в ППЗДДС – Глава втора – “Износ“, се прилага разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното, изразявам становище, че описаната в писмото схема за документиране с издаване на данъчни кредитни известия не съответства на изискванията на ЗДДС.
Приложение: съгласно текста.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
//’

Оценете статията

Вашият коментар