. 24-30-33
Дата: 01.11.2012 год.
ЗДДФЛ, чл. 9;
ЗДДФЛ, чл. 14, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 2;
Наредба Н-18/13.12.2006 г., чл. 4. т. 6.
ОТНОСНО: Въпроси по прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Наредба Н-18/13.12.2006 г.
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция ОУИ – гр. ….., препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-30-33/27.07.2012 г., изразявам следното становище:
Според описаното в писмото Ви като физическо лице през 2012 г. сте подал данъчна декларация по чл. 61н от ЗМДТ, в която сте декларирал отдаване на три стаи с категоризация 2 (две) звезди, които се намират на посочения от Вас постоянен и настоящ адрес. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Счита ли се тази дейност като търговска по смисъла на чл. 1 от Търговския закон?
2.Как се формира облагаемия доход – с 10% разходи или по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ?
3.Необходим ли е в случая касов апарат или трябва да издавам някакви документи по смисъла на чл. 9 от ЗДДФЛ.
Предвид конкретната фактическа ситуация и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
1. По въпросите, касаещи прилагането на ЗДДФЛ.
На основание чл. 14, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), физическите лица, включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на този закон. Видовете патентни дейности са изчерпателно изброени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ като в т. 1 е посочена дейността „Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи – 1 и 2 звезди”.В конкретния случай дейността е туристически услуги (хотелиерство) чрез предоставянето на самостоятелни стаи (места за настаняване) с категория две звезди. Следователно, извършваната от Вас дейност е патентна, поради което следва да се облага с патентен данък по реда на ЗМДТ. От друга страна, на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ се декларират в годишната данъчна декларация, като за целта е необходимо да попълните Приложение № 7 (образец 2071). Данните от това приложение не участват при формирането на общата годишна данъчна основа и на годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. В указанията към посоченото приложение изрично е уточнено че формирането на облагаемия доход за извършваните патентни дейности е единствено за целите на годишното изравняване на вноските за фонд „Пенсии”, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване. Уточнено е също, че в тези случаи облагаемият доход се извършва съобразно начина, по който са осъществявани съответните дейности (като: едноличен търговец; упражняване на занаятчийска или друга дейност).”
Предвид осъществяваната от Вас патентна дейност следва да се уточни, че за да бъде категоризиран туристическият обект, той следва да отговаря на специални изисквания, регламентирани в Закона за туризма (ЗТ) и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения /НКСПМНЗХР/. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НКСПМНЗХР, лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство в самостоятелни стаи или къщи, или упълномощено от него лице, подава заявление по образец за категоризиране на обекта до кмета на съответната община, към което прилага актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър. Иначе казано, вписването в търговския регистър е условие за упражняване на туристическите дейности по ЗТ, с цел правна сигурност и защита интересите на потребителите.
От друга страна, изключение от това е хипотезата на чл. 2, т. 3 от Търговския закон (ТЗ), според която не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища. В този случай доходът следва да се третира като доход от „наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество”, като при определянето на облагаемия доход се прилага разпоредбата на чл. 31 от ЗДДФЛ, т.е. ползват се 10 на сто разходи за дейността. Тук следва да се има предвид, че ТЗ не дава специална дефиниция на понятието „обитавано жилище”, а такава не се съдържа и в разпоредбите на друг нормативен акт, поради което следва да се има предвид общоприетия смисъл на това понятие. В най-общ смисъл, обитавано жилище е жилище, в което лицата пребивават (живеят) на някакво правно основание. По смисъла на § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията „жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В конкретния случай може да се допусне, че не сте търговец по смисъла на ТЗ, ако действително обитавате (живеете) в жилището (апартамент, къща, вила) от което извършвате хотелиерски услуги, чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи. Следователно, при определянето на облагаемия доход следва да прилагате разпоредбата на чл. 31 от ЗДДФЛ и да приспадате 10 на сто разходи от придобития през годината доход.
На основание чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по реда, определен с Наредба Н-18/2006 г. Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство по реда на упоменатата наредба, издават документ за придобитите от тях доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (вж. чл. 9, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ).
2. По отношение прилагането на Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Разпоредбата на чл. 118 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в сила от 01.07.2007 г., задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали му е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от , като изключенията от задължението за регистриране на продажби чрез фискално устройство са изброени в чл. 4 и чл. 5 от същата.
Видно от разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност на наемодател – физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително отдаващ под наем складови помещения.
За да попаднете в изключението на чл. 4, от приложното поле на Наредба № Н-18/2006 г., следва да са изпълнени кумулативно две изисквания:
1. лицето да извършва дейност на наемодатели, в качеството си на физическо лице; и
2. лицето да не е търговец по смисъла на ТЗ.
Разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ТЗ определя, че не са търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Следователно, ако сте наемодател-физическо лице и извършвате хотелиерски услуги, чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в обитавано от Вас жилище, то за Вас няма задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
Обръщам внимание, че ако сте наемодател-физическо лице и извършвате хотелиерски услуги, чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в жилище, което не е обитавано от Вас, то за Вас не е приложима разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба № Н-18/2006 г., т.е. за Вас съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/