Изх. № 24-34-109
Дата: 28.09.2010 год.
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 22а;
ЗДДФЛ, чл. 35, т. 6;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 52.
ОТНОСНО: Въпроси по прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
По повод Ваше писмо, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите, постъпило с вх. № 24-34-109/23.06.2010 г., Ви уведомявам за следното:
1.По първия поставен въпрос:
Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) не разглежда субсидиите като отделен вид доход, поради което за тях следва да се прилагат общите правила и принципи на закона. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през течение на годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Субсидиите на земеделските производители и тютюнопроизводители не са сред доходите изрично изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ, нито са освободени от облагане на друго правно основание. Според текста на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща до 31.12.2009 г., не са облагаеми доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително, извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. В тези случаи, ако получената субсидия е свързана с осъществяваната от физическото лице дейност, тя представлява необлагаем доход на основание чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ. На основание чл. 52 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща до 31.12.2009 г., този вид доходи задължително подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50.
В случай, че физическите лица, включително едноличните търговци не са регистрирани като тютюнопроизводители или като земеделски производители и/или получените субсидии не са за дейности, освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, същите се облагат и декларират по общия ред предвиден в ЗДДФЛ за доходите от съответната стопанска дейност.
Възможно е физическото лице да получи субсидия, но да не извършва стопанска дейност. В тези случаи, размерът на облагаемия доход, придобит през съответната година, се определя по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от закона.
След отпадане на данъчното облекчение по чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г., не съществува хипотеза, при която получените субсидии да се считат за необлагаем доход по смисъла на този закон. Освобождаването от облагане на субсидиите би било нелогично, доколкото по правило те са предназначени за покриването на разходи, които се приспадат за данъчни цели. В противен случай би се стигнало до двойно приспадане на едни и същи суми.
2.По прилагането на чл. 22а от ЗДДФЛ.
Относно условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е изразил становище в писмо с Изх. № 91-00-41/29.01.2010 г. В т. 1 от становището е уточнено, че данъчното облекчение не може да се ползва за всеки кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, а само за кредит, който цели придобиване на жилище, като същевременно придобиваното жилище служи и за обезпечение по предоставения кредит. Легална дефиниция на понятието „жилище“ е установена в § 1 , т. 30 от Закона за устройство на територията — „съвкупност от помещения, покрити или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“. Видно е, че като „жилища“ се дефинират недвижими имоти, чието предназначение е задоволяването на жилищни нужди. Тъй като по своето естество и предназначение земята не е жилище, същата не отговаря на условията на чл. 22а от ЗДДФЛ и съответно за нея не може да се ползва данъчното облекчение. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за собствеността, по силата на която собственикът на постройката може да прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата постройка.
Следователно, както постройката, така и земята е обект на самостоятелна прехвърлителна сделка. Ако ипотечният кредит е комбиниран и в договора е посочена обща сума, трябва да се изследва и докаже каква част от сумата по същия кредит е предназначена за придобиване на жилището. В тези случаи частта от лихвите, за които физическото лице има право на данъчно облекчение, следва да се определи пропорционално, по ред аналогичен на указания в писмо с наш Изх. № 24-32-11/01.04.2010 г. Като доказателство може да се ползва и експертизата, направена при сключването на договора, ако има такава за отделните имоти.
Както е посочено в становището на изпълнителния директор на НАП (Изх. № 91-00-41/29.01.2010 г.), данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ може да се ползва и в случаите, когато младото семейство е придобило ипотекираното жилище преди решението на Държавната приемателна комисия за ползване на имота по предназначение. Следователно, ако въпросното жилище е на етап „груб строеж“, при условие, че са налице и другите изисквания, заложени в нормата на чл. 22а от ЗДДФЛ, данъчното облекчение за млади семейства може да се приложи.
В становището на изпълнителния директор на НАП (Изх. № 91-00-41 от
29.01.2010 г.) е посочено също, че за доходи, придобити през 2009 г., данъчното
облекчение може да се ползва както от единия, така и от двамата съпрузи – в рамките
на общия размер на направените през годината лихвени плащания по ипотечния кредит. Изясняването на конкретните факти и обстоятелства, имащи отношение към правото на лицата да ползват данъчното облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ, се извършва в хода на данъчните проверки и ревизии по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’