Изх. № 24-34-735
Дата: .…………… .2008 г.
ОТНОСНО: Въпроси във връзка с данъчно облагане по ЗДДС
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ……………….,
В отговор на отправеното от Вас запитване, свързано с начисляване на ДЦС върху неустойка по договор за наем, Ви уведомяваме следното:
Към Вашето запитване не са представени никакви писмени доказателства и подробно описание на фактите, което е пречка да изразяване на конкретно становище от наша страна. В този смисъл изразяваме принципно становище по зададените от Вас въпроси, а именно:
Съгласно чл. 29, ал.1,т.З от ЗДДС /в сила до 31.12.2006г./ данъчната основа на доставката на стоката или услугата се определя на база на сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката без данъка по този закон и увеличена с всички получени от доставчика лихва за забава и неустойки, пряко свързани с доставката. В този случай, когато на доставчика е платена неустойка по повод частично неизпълнение на договора, с нейния размер се увеличава данъчната основа на доставката. Единствено в случаите, когато неустойката е за пълно неизпълнение по повод разваляне на договора, дължимостта, съответно – плащането на неустойката не води до облагане по ЗДЦС/в сила до 31.12.2006г./, тъй като липсва доставка по смисъла на чл. 6 от закона.
За периода след 01.01.2007г. за да се извърши преценка дали определена неустойка следва да бъде обложена с ДДС следва да се установи дали тя е с обезщетите лен (компенсаторен) или със санкционен характер.
Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
С обезщетителен характер са тези неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Неустойките със санкционен характер, т.е тези, които са уговорени като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която компенсира неизпълнението на договора и представляват заместваща престация), се включват в данъчната основа.
Когато се касае за неустойка, имаща за цел да обезщети наемодателя, т.е за заместваща престация на наемната цена, която наемодателят не може да получи, заради неизпълнение от страна на наемателя, за нея следва да се издава само документ, който удостоверява заплащането им от съконтрагента по конкретния договор.
При определяне на приложимия закон следва да се има предвид § 8 от ПЗР на ЗДДС / в сила от 01.01.2007г./.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//
‘