2_60/12.01.2012 г.
ЗКПО чл.119, ал.2
ЗКПО чл.120, ал.2
ЗКПО чл.124, ал.2
ТЗ чл.15
В Дирекция ОУИ ………. е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№……………., в което е описана следната фактическа обстановка:
На 28.12.2011г. дружеството „………..”ЕООД сключва с ЕТ нотариално заверен договор за покупко-продажба на търговско предприятие по чл.15, ал.1 от Търговския закон, с опция за заличаване на ЕТ след датата на вписване на покупко-продажбата в Търговския регистър. На 29.11.2011г. е подадено заявление към ТР и се очаква вписване на обстоятелството през 2012г.
Поставените въпроси са свързани със счетоводното отчитане на покупко-продажбата, датата на придобиването, срока за амортизиране на дълготрайните материални активи, на кого се плаща цената при продажба на предприятието – на физическото лице или в касата на ЕТ, както и множество въпроси, отнасящи се до данъчните задължения на ЕТ.
Във връзка с въпросите, поставени в запитването,Ви уведомяваме, че в чл.17, ал.1, т.5, б.”б” от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ са регламентирани основните права на задължените лица, сред които е и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения. Функциите и правомощията на НАП, определени с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за националната агенция за приходите са съобразени с правата на задължените лица и обхващат компетентност по данъчното и осигурително законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК писмените становища по приложението на данъчното и осигурителното законодателство ангажират приходната администрация.
При така общо изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище относно въпросите по приложение на данъчното законодателство, касаещи Вашето дружество като данъчно задълженото лице:
Разпоредбата на чл.15, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/ определя предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, т.е. като обособено имущество, което може да бъде предмет на сделка, оформена в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните.
В тази връзка прехвърлянето на предприятие на ЕТ по реда на чл.15 от ТЗ следва да се отрази счетоводно според икономическата същност на операцията, а именно прехвърляне на нетни активи, без да се отдава значение на обстоятелството, че предприятието, което прехвърля нетните активи е ЕТ, а не юридическо лице.
Прехвърлянето на предприятие на ЕТ по чл.15 от ТЗ представлява бизнескомбинация „придобиване“, за която са приложими разпоредбите на Счетоводен стандарт/СС/ 22 „Отчитане на бизнескомбинации“.
Съгласно т.3.1. от СС 22 бизнескомбинация, която представлява придобиване, се отчита във финансовите отчети, като се прилага счетоводия метод на покупко-продажбата.
Според т.2 от СС 22 „дата на придобиване” е датата, на която в действителност се прехвърля собствеността или контролът върху придобиваното предприятие на придобиващото предприятие, разглеждана в съответствие със счетоводния принцип „предимство на съдържанието пред формата”.
Придобитите активи и пасиви се признават в придобиващото предприятие поотделно към датата на придобиването, когато се очаква да възникнат бъдещи икономически изгоди и когато могат надеждно да се оценят /т.4.1. от СС 22/. В т.4.2 от стандарта са регламентирани правилата за определяне на първоначалната стойност на придобиването.
Според т.5.1, буква б/ от стандарта, в която е уредено първоначалното признаване и отчитане на разграничимите активи и пасиви, придобиващото предприятие отчита в баланса си признатите разграничими активи и пасиви според възприетия подход за счетоводно отразяване на активи и пасиви, без да се съобразява със счетоводното им отчитане в придобиваното предприятие.
Съгласно т.5.2., букви г/ и д/ от СС 22 първоначалните стойности на недвижимите имоти се определят по пазарната им стойност, а дълготрайните материални активи /без недвижимите имоти/- по пазарна стойност, коригирана с изхабяването им; тази стойност може да бъде определяна от оценител, а когато активите са специфични и не се продават свободно на пазара, може да се вземе балансовата им стойност в придобиваното предприятие.
За целите на ЗКПО признаването на данъчни амортизации се осъществява по общия ред на закона, предвиден в глава 10 „Данъчни амортизируеми активи”. Определение за данъчни дълготрайни активи се съдържа в чл.50 от закона, а за данъчни дълготрайни нематериални активи- н чл.51 от ЗКПО. Съгласно чл.52, ал.1 от закона данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи. В данъчния амортизационен план данъчните амортизируеми активи се завеждат по тяхната данъчна амортизируема стойност, която според чл.53, ал.1 на ЗКПО е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
За данъчни цели при прехвърляне на предприятие се прилагат разпоредбите на глава 19 от ЗКПО, в която са предвидени следните специфични правила при продажба на предприятие по чл.15 от ТЗ:
-чл.119, ал.2 – правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя ;
-чл.120, ал.2 – правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация;
-чл.124, ал.2 – при прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ правоприемникът е солидарно отговорен за данъчните задължения на отчуждителя до размера на получените права, които се оценяват по пазарни цени /чл.124, ал.3 от ЗКПО/.
Тъй като към запитването не е приложен договор за прехвърляне на предприятието, не е ясно дали с продажбата на предприятието на ЕТ се заличава, не е възможно да се отговори на въпроса относно плащането на цената за продажбата. Ако предприятието на ЕТ се прехвърля без заличаване, съгласно чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ финансовият резултат от прехвърлянето ще е част от данъчната печалба от стопанската дейност на ЕТ. Когато предприятието на ЕТ се заличава, физическото лице придобива доход от продажба на предприятие, който се определя по реда на чл.33, ал.11 от ЗДДФЛ.
Видно от запитването въпросите са поставени от управителя на дружеството, което придобива предприятието на ЕТ. За да бъде изготвен отговор на въпросите, които касаят правата и задълженията на ЕТ или физическото лице – собственик на ЕТ, същите следва да бъдат отправени от собственика на ЕТ.
‘