Вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчнозадължените лица, с оглед измененията и допълнения

Изх. №53-04-31
08.02. 2017 г.
чл.7, ал. 4-10 от ЗДДС
чл.3 от ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице в България и е открило клон на чуждестранно лице във Франция, където клонът ще извършва следните сделки: продажба на стоки, печат на рекламни материали, монтаж на рекламни елементи. Клонът е страна по договор за наем на помещение във Франция, чийто адрес е адресът му на регистрация в тази държава.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. За целите на придвижване на стоки от България за клона във Франция и обратно, какви данъчни документи следва да се съставят?
2. Има ли задължение за клона по ЗДДС да се регистрира за целите на ДДС във Франция?
3. В случай, че няма задължение за регистрация на клона във Франция дължи ли дружеството ДДС за трансфера на стоки?
4. Къде е мястото на стопанска дейност на клона съгласно ЗДДС и ЗКПО?
5. Къде трябва да бъде обложен клона с данък върху печалбата – в България или във Франция?
6. Реализираната печалба или загуба на клона трябва ли да бъде отразена в декларацията по чл. 92 от ЗКПО на дружеството и в кое приложение на декларацията?
7. Следва ли дружеството да води счетоводни регистри на приходи и разходи на клона, които той ще реализира във Франция или трябва само да отразява Отчет за приходите и разходите, Счетоводен баланс, Отчет за паричните потоци на клона към 31.12. в консолидирания си отчет вБългария?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагане на ЗДДС относно въпроси 1, 2 и 3:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС изпращането или транспортирането от името или за сметка на регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице (ДЗЛ) на стока – произведена, придобита или внесена на територията на страната за целите на икономическата му дейност, до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано по ДДС и стоката се премества за целите на икономическата му дейност на нейната територия, се квалифицира от закона като възмездна вътреобщностна доставка, която по силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС подлежи на облагане с нулева данъчна ставка. Документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са определени в разпоредбите на чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
По силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, когато дадено ДЗЛ изпраща за целите на икономическата си дейност на територията на друга държава членка стоки, придобити, извлечени, закупени или внесени от него на територията на страната в рамките на икономическата му дейност, то осъществява възмездна доставка.
В случай, че дружеството осъществи прехвърляне на стоки на клона във Франция и не е регистрирано за целите на облагането с ДДС в държавата членка, където пристигат стоките, следва да се начисли ДДС с данъчна ставка 20 на сто по силата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
В този смисъл е и писмо изх.№ 91-00-39 от 22.01.2009 г. на изп. директор наНАП относно: Вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчнозадължените лица, с оглед измененията и допълненията на ЗДДС – чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона, публикувано на интернет страница на НАП –www:nap.bg
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесенаот данъчната основа при вноса.
Данъчното събитие на доставката е датата на започване на транспорта по аргумент от чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и аналогична с чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Документирането на доставките по чл. 6, ал. 3, т. 3, респективно по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС се извършва с протокол, който следва да бъде издаден не по-късно от петнадесет дни от възникване на данъчното събитие, т. е не по-късно от петнадесет дни от започване на транспорта, като данните от протокола се отразяват в данъчните регистри и в справка декларация по общия ред. В случаите по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС освен в справката -декларация и отчетните регистри, доставката следва да бъде отразена и във VIES декларация.
Следва да се има предвид, че ако дружеството извършва прехвърлянето на дадена стока от територията на страната до територията на друга държава членка и/или обратно, прехвърлянетоне се квалифицира като ВОД и не се подчинява на посоченотопо- горе, когато трансферът на стоките има временен характер /чл. 7, ал. 5, т. 9 и т. 10 от ЗДДС/.
По силата на чл. 7, ал. 5, т. 8 от ЗДДС изпращането или транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка с цел извършването на работа по тях, след което те се връщат на територията на страната не попада в обхвата на ВОД.
По прилагане на ЗКПО относно въпроси 4, 5 и 6:
Видно от съдържанието на запитването, „ДЖЕЙ ПОЙНТ“ ООД развива дейност в чужбина – Франция. В случай, че френското законодателство изисква регистрация на място на стопанска дейност /офис, обект и т.н./, посредством което дружеството извършва стопанската си дейност в другата държава, то реализацията и отчитането на тази дейност е съгласно изискванията на законодателството на Франция.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗКПО, постановява местните юридически лица, тези учредени съгласно българското законодателство и вписани в български регистър, да се облагат с данъци за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина по реда на ЗКПО.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на място на стопанска дейност, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната, се съдържат в Глава III от ЗКПО „Международно облагане“. На основание чл. 13 от ЗКПО приоритетно се прилагат международните договори, каквито договори са и Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите в този закон. Съгласно чл. 20, ал. 1 от СИДДО между Народна република България и Република Франция (ратифицирана /ДВ, бр. 39 от 1987 г./, обнародвана /ДВ, бр. 33 от 1988 г./, в сила от 01.06.1988 г.) по отношение на печалбата, реализирана чрез място на стопанска дейност, е договорен методът „Освобождаване с прогресия“ за избягванена двойното данъчно облагане. Прилагането на този метод изисква от общия данъчен финансов резултат на дружеството (за дейностите в България и в чужбина) да се приспадне данъчният финансов резултат (формиран съгласно ЗКПО) за дейността чрез мястото на стопанска дейност във Франция.
Избягването на двойно данъчно облагане се извършва от данъчно задълженото лице чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. За целта данъчният финансов резултат, формиран по реда на ЗКПО за печалбата или загубата от Франция, се посочва в приложение № 2 (образец 1012), което е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Приложението се попълва и подава заедно с годишната данъчна декларация (образец 1010) само когато е налице място на стопанска дейност в чужбина и/или са получени доходи от източници в чужбина и са приложени методи за избягване на двойното данъчно облагане.
По отношение на въпрос 7 – счетоводно отчитане и отразяване във финансовия отчет на дружеството на дейността на клона във Франция, запитването е изпратено по компетентност на дирекция „Данъчна политика“, при .
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар