Изх. №53-04-291
20.05. 2016 г.
чл. 15 от ЗДДС
чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ат ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е регистрирано лице по ЗДДС, по избор за дистанционни продажби на територията на България, на основание чл. 100, ал. 3 от ЗДДС.
Дружеството продава стоки чрез интернет сайт на данъчно незадължени (физически) лица, които третира като дистанционни продажби и на данъчно задължени лица. Доставките към българските данъчно задължени лица, се осъществяват при следните хипотези на транспорт:
1.Транспортиране на стоки от склад на дружеството в Румъния,добългарско
ДЗЛприусловия на доставка DDP – ДОСТАВЕНО, МИТО ПЛАТЕНО, като за доставката дружеството прилага режим на ВОД в Румъния към ДДС номер на българското ДЗЛ, и не я отразява в дневниците по ЗДДС подавани в България под българския ДДС номер;
2.От склад в Германия собственост на дружество-майкадо българско ДЗЛ при
условия на доставка DDP, като за доставката дружеството – майка издава фактура към българския ДДС номер на дружеството за стоките и транспорта, след което от българския ДДС номер, дружеството фактурира продажбата на българското ДЗЛ;
3.От складвдържава членкаразлична отРумъния и Германия добългарско
ДЗЛ при условия на доставка DDP, като за доставката дружеството – майка издава фактура към българския ДДС номер на дружеството за стоките и транспорта, след което от българския ДДС номер дружеството фактурира продажбата на българското ДЗЛ;
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
1. Доставките на стоки описани в хипотезите на т. 2 и т. 3 на запитването, представляват ли ВОД за ….. към българските ДЗЛ, предвид че вътреобщностния превоз е един за две последователни доставки и към коя от двете доставки, следва да се причисли транспорта предвид практиката на СЕС във връзка с решения С-430/09 и С-245/04?
2. Доставките на стоки от дружеството описани в хипотезите на т. 2 и т.3 на запитването, отговаря ли на условията за посредник в тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки, които осъществява дружеството, следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. В ал.2 на чл. 17 от закона еуказано, че мястотона изпълнениепри доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Съгласно практиката на Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) с Решение от 06.04.2006 г. по дело С-245/04, EMAG Handel Eder по отношение на мястото на изпълнение на две последователни доставки в подобна ситуация, съдът приема, че “ако първата от двете последователни доставки е доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки и затова има като резултат вътреобщностно придобиване, което се облага с данък в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоки, за втората доставка се счита, че става на мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. в държавата членка на пристигане на стоките. И обратното, ако доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки, е втора от двете последователни доставки, първата доставка, която във всички случаи е настъпила преди стоките да бъдат изпратени или транспортирани, се счита че е настъпила в държавата членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоки.“
Следователно, за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по чл. 17, ал. 2, а за другата – по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспорта. Предвид практиката на СЕС, макар двете доставки да са предмет на едно-единствено движение на стоки, те трябва да са последователни във времето.
В тази връзка, с Решениеот 16 декември2010 г. на СЕС по дело C-430/09 Euro Tyre Holding BV се казва, че Шеста директива не предвижда общо правило по отношение на въпроса към коя доставка следва да се отнесе вътреобщностният превоз, ако последният е извършен от или за сметка на лицето, което участва в двете доставки като пръв получател на доставката и втори доставчик. Отговорът на този въпрос зависи от общата преценка на всички обстоятелства, които позволяват да се установи коя доставка отговаря на условията, свързани с вътреобщностните доставки. Според съда, за първото от тези обстоятелства – прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката като собственик в рамките на последователно извършени доставки, е важно да се каже, че междинният купувач може да прехвърли на втория купувач правото да се разпорежда като собственик, само ако преди това то му е било прехвърлено от първия продавач.
Освен това, според СЕС обстоятелство, че прехвърлянето на собствеността върху стоките по първата сделка е станало в държавата членка на изпращането им, не е достатъчно, за да се приеме, че именно първата доставка представлява ВОД, тъй като съда не изключва възможността, второто прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик, също да е станало на територията на държавата членка на първата доставка, преди извършването на вътреобщностния превоз.
В този случай, следва да се има предвид, че извършваната от дружеството доставка ще е с място на изпълнение на територията на страната, от която започва транспорта и дружеството, следва да се запознае със съответното законодателството.
В конкретния случай, предвид описаното в запитването и изложеното до тук, доколкото са налице договорени условия по доставка, че стоките ще бъдат на разположение в България на купувача българско ДЗЛ, след като дружество ги придобие от дружество-майка под българския ДДС номер на територията на страната, може да се направи извода, че за дружеството ще е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС.
Заследващата доставка към клиентите на територията на страната дружеството, следва да начисли 20% ДДС, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
Предвид изложеното, доколкото дружеството има регистрация за целите на ДДС в България, то не може да се третира като посредник в тристранна операция, с оглед неизпълнение изискванията на чл. 15 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘