Изх. № 17-00-249
Дата:22.10.2013 год.
ЗКПО, чл. 204, т. 2, буква “а”;
ЗКПО, чл. 208;
ДР на ЗКПО, § 1, т. 54;
ЗЗО, чл. 82, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 3;
КСО, чл. 6, ал. 11;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КЗ, чл. 222а;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 3.
Внае постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № 17-00-249/12.09.2013 г., в което посочвате, че „Х Банк” АД от 02.07.2013 г. има сключен договор за доброволно здравно осигуряване с „Х Здравноосигурителен Фонд” АД за предоставяне на здравни услуги на целия персонал на дружеството срещу заплащане на здравноосигурителни премии. Служителите на банката имат възможност да ползват „основен” и „екстра” пакети от здравни услуги, като основният пакет се поема изцяло от банката, а за пакет „екстра” желаещите служители доплащат определена сума.
Посочвате също, че от 02.08.2013 г. „ХЗдравноосигурителен Фонд” АД е пререгистрирано в дружество за здравно застраховане „Х Здравно Застраховане” ЕАД и във връзка с това поставяте следните въпроси:
1.Могат ли да се третират направените от банката разходи за здравноосигурителни премии като социални разходи, определени по чл. 204, т. 2, буква „а” от ЗКПО?
2.Как следва да се прилага данъчното законодателство по отношение на направените здравноосигурителни премии?
3.Как следва да се прилага осигурителното законодателство по отношение на направените здравноосигурителни премии?
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
С промените в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Кодекса за застраховане (КЗ) доброволното здравно осигуряване, прилагано в България, попада в обхвата на т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква А на приложение № 1 към КЗ и тази дейност може да бъде осъществявана единствено от лицензирани застрахователни дружества. В сила от 07.08.2012 г. заварените здравноосигурителни дружества трябва да приведат дейността си в съответствие с КЗ, за което е даден преходен период от една година.
Във връзка с това следва да се има предвид, че настъпилите промени в ЗЗО и КЗ не водят до промени в данъчното третиране на разходите за доброволно здравно осигуряване.
Разпоредбата на чл. 208 във връзка с чл. 204, т. 2, буква „а” от ЗКПО предвижда освобождаване от облагане с данък върху социалните разходи на разходите на работодателите в размер до 60 лв. месечно за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот”.
Съгласно § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО „доброволно здравно осигуряване” е това по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ, където е посочено, че това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване, както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.
Видно от разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗЗО (тази разпоредба е ситуирана в глава трета от ЗЗО) доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса за застраховането. Договорите за се сключват между застрахователите и застрахованите лица. Съобразно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква “А“ на приложение № 1 към КЗ.
Застраховки по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква “А“ на приложение № 1 към КЗ са:
-Злополука (включително производствени злополуки и професионални заболявания);
-Заболяване.
Не са доброволно здравно осигуряване договорите за медицинска застраховка, сключени по повод на пътувания извън територията на Република България. Не се смята за доброволно здравно осигуряване и дейността на изпълнители на медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени. (чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗЗО).
Следователно промяната в статута на здравноосигурителните дружества, които в изпълнение на законови разпоредби се трансформират в застрахователни дружества, не води до промени в данъчното третиране на разходите за доброволно здравно осигуряване.
По отношение на осигурителното законодателство:
Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за социално осигуряване. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначисленитеи други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /чл. 6, ал. 3/.
Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, уредено в чл. 292 – чл. 300 от Кодекса на труда (КТ), се финансира със средства от работодателя и от други източници. Начинът на използването им се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293, ал. 1 от КТ). Тези средства не могат да се изземват и използуват за други цели (чл. 293, ал. 2). Средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно сдругиоргани и организации, в направленията по чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителитепо реда на посочените разпоредби могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
Важно е да се има предвид, че дължимостта на осигурителните вноски върху социалните разходи не е свързана с данъчното им третиране съгласно ЗДДФЛ и ЗКПО. Единственото изключение са разпоредбите относно ваучерите за храна, които препращат към ЗКПО.
За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за СБКО следва да са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от същия кодекс в пари или натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии“, определен по реда на ал. 3 и ал. 5 и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 6, ал. 11 във връзка с чл. 157, ал. 6 от КСО). Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
На основание чл. 2, ал. 1 от наредбата осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатениили начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично в пари или в натура на лицата но чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО.В чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени социалните разходи, върху които не се дължат осигурителни вноски. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
С направените изменения и допълнения в глава ІІІ на ЗЗО, в сила от 07.08.2012 г., дейността по доброволното здравно осигуряване се осъществява от застрахователи по чл. 83, ал. 1 от закона въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от Кодекса за застраховането. Промените не водят до промяна на осигурителното законодателство в частта за доброволното здравно осигуряване.
Предвид изложеното, върху разходите /премиите/ за доброволно здравно осигуряване по договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а от КЗ, направени от работодател в полза на работниците и служителите и предоставени за сметка на социалните разходи, не се дължат осигурителни вноски.
/СТОЯН МАРКОВ/