Възникване на задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

ОТНОСНО: Възникване на задължение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-309 от 20.12.2018 г., относно възникване на задължение за регистрация по чл.97 и 97а от Закона за данък върху добавената стойност.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваната от Вас фирма има за основна дейност стопанисването на набор от интернет мрежи (мрежи от IP адреси). Посочвате, че IP адресите представляват уникални номера, които идентифицират даден компютър, рутер, сървър, въобще мрежово устройство в интернет пространството. Те са задължително за фирми (интернет доставчици и системни интегратори) и се стопанисват за цяла Европа от дружеството RIPE Network Coordination Centre (NCC) и Соником е сключил договор за набор от адреси, които собствениците на фирмата ползват за своите клиенти. Дейността не е свързана с конкретни действия в България и оперирането с адресите се извършва от Холандия. В тази връзка Соником получава една фактура в началото на годината до 10-15 януари най-късно, която след това фактурира към своите клиенти.
В тази връзка сте поставили следния въпрос:
Необходимо ли е представляваното от Вас дружество да се регистрира в България по чл.97 или 97а от ЗДДС, когато дейността не се извършва в България и при положение, че данъка върху добавената стойност по издадената фактура е платен в Холандия със ставка на данъка 21%?
Към запитването сте приложили и копие на фактура от RIPE NCC.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставеният въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По отношение на цитираното от Вас основание за регистрация по чл.97 от Закона за данък върху добавената стойност, Ви обръщам внимание, че то е свързано с възникването на задължение за регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталация. С оглед на изложената в запитването фактическа обстановка по отношение на извършваната дейност от представляваното от Вас лице, считам, че за същото не би могло да възникне подобно основание.
Във връзка с изложеното по-горе и приложеното към Вашето запитване копие на фактура, считам, че би могло да възникне задължение за регистрация на основание чл.97а, ал.1 от закона.
Съгласно посочената по-горе разпоредба, на регистрация по същия закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 от същия нормативен акт.
По силата на чл.7, параграф Първи от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. Съгласно Параграф 2 на същата правна норма, параграф Първи обхваща, по-специално, следните случаи:
а)в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализирането на софтуер;
б)услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронната мрежа като интернет пространство или интернет страница;
в)услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;
г)възмездното прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;
д)информационни пакети за интернет обслужване, в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например, пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие;
е)услугите, изброени в приложение I на Директива 2006/112/ЕО.
Видно от изложеното в горецитираното запитване е, че предмет на получената от Вас доставка e услуга, предоставена по електронен път. В тази връзка, на основание чл.21, ал.2 от материалния закон, мястото на изпълнение на получената от българското дружество услуга по електронен път ще се определи като мястото, където е установен получателят. В случай, че услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където същият този получател е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
По отношение на понятието „постоянен обект“, следва да се обърне внимание на определението, посочено в текста на т. 10 от Параграф Първи на ДР на ЗДДС. Това може да бъде търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница, магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, сонда, кариера, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Предвид обстоятелството, че в изложената от Вас фактическа обстановка не е изрично посочено, че представляваното от Вас дружество има обект извън територията на страната, считам, че мястото на изпълнение на получената цифрова услуга от българското данъчно задължено лице е мястото по установяване на дейността му, а именно – територията на страната.
Във връзка с изложеното по-горе, и на основание чл.97а, ал.1 от материалния закон, считам, че представляваното от Вас дружество подлежи на задължителна регистрация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар