възникване на задължение за здравно осигуряване по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за чужд гражданин, на който е разрешено постоянно пребиваване в Република България

Изх. № 24-39-93
Дата: 30.07.2020 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
Закон за чужденците в Република България, чл. 23

ОТНОСНО: възникване на задължение за здравно осигуряване по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за чужд гражданин, на който е разрешено постоянно пребиваване в Република България

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) чрез дирекция ОДОП гр. ….. и заведено с вх. №24-39-93/02.07.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Г-жа………, гражданка на Федерална Република Бразилия, е назначена като служител в „……….“ ЕООД (ЕИК ………) по силата на трудов договор от 12.05.2019 г.
С решение №726/31.01.2020 г. на дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи на г-жа ……………. е разрешено постоянно пребиваване в Република България. За решението е уведомена на 17.03.2020 г. На г-жа …….. е издаден документ за пребиваване – разрешение за постоянно пребиваване по реда на Закона за българските лични документи на 27.04.2020 г.
При направена справка за г-жа ……….. в системата за електронни услуги на НАП относно здравноосигурителния ? статус месеците януари, февруари и март 2020 г., са посочени като месеци без данни за здравно осигуряване.
По данни от информационната система на НАП от подадените декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица) е видно, че „………….“ ЕООД подава данни за здравно осигуряване на г-жа …………. от месец април 2020 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
От коя дата „…………..“ ЕООД следва да внася здравноосигурителни вноски върху възнагражденията на г-жа………………?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Между Република България и Федерална Република Бразилия няма сключена спогодба за социална сигурност. В случите, когато лице, гражданин на трета страна (гражданин на държава, извън Европейския съюз), осъществява трудова дейност на територията на Република България, по отношение на задължителните здравноосигурителни вноски следва да имате предвид, че кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в същия закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България:
* краткосрочно – до 90 дни в рамките на 180-дневен период от датата на влизане в страната;
* продължително – с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
* дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
* постоянно – с разрешен неопределен срок.
Чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, са в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО от датата на решението за дългосрочно или постоянно пребиваване. Тази дата е и основната правопораждаща предпоставка за възникване на основание за задължително здравно осигуряване за този кръг лица.
Възникване на задължението за здравно осигуряване на визираните лица е указано в чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
За да се определи моментът на възникване на задължението за здравно осигуряване разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО трябва да се разглежда комплексно и взаимосвързано със съответстващата му разпоредба в закона – чл. 33, ал. 1, т. 3 от същия закон.
В този аспект считам, че възникването на задължение за здравно осигуряване за тези лица следва да се обвърже с датата, от която се включват в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица.
В този смисъл е и Решение № 2160 от 14.10.2013 г. по адм. д. № 470/2013 г. на Административен съд Пловдив, съгласно което датата на възникването на задължението за здравно осигуряване на чужденец, който е със статут на постоянно пребиваващ в Република България, е съответно датата, на която му е разрешено постоянното пребиваване в страната.
На основание изложеното, тъй като в конкретния случай г-жа ………… е със статут на постоянно пребиваващ считано от 31.01.2020 г., възникването на задължението за здравно осигуряване по съответния ред на ЗЗО следва да е от същата дата – 31.01.2020 г.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/

5/5

Вашият коментар